0057: Капитал на фирмата (Kapital na firma.

Капиталът е икономическата форма на имуществото на фирмата, с което то осъществява основната си дейност, за която е създадено с цел получаване на доход. На практика това са вложените в имуществото на предприятието пари, паричните средства, с които то разполага и си набавя необходимите производствени ресурси.

В този смисъл капиталът е източник на производствените ресурси на фирмата, поради което се отразява в пасива на баланса, и има точно определен състав. Източници на капитал са обикновените акции, привилегированите акции, облигациите и другите форми на дългосрочен заем.

Може да се разгледа като съотношението между собствения капитал и заемния капитал. Икономическата теория определя капитала, труда и земята като основни фактори на производствено-стопанска дейност. За разлика от последните два фактора, които са първични, капиталът е вторичен и е продукт на човешкия труд.


В зависимост от собствеността капиталът на фирмата се разделя на собствен и привлечен. От своя страна, в зависимост от срока на ползване, привлеченият капитал се разделя на дългосрочни и краткосрочни пасиви. 

• 1. Собствен капитал – това е тази част от капитала, която е притежание на собственика или на неговите съдружници, т.е. това се собствените средства на съдружниците във фирмата. Собственият капитал е сбор от собствените и привлечените средства. Собственият капитал се състои от обикновени, привилегировани акции, краткосрочен и дългосрочен дълг.

В неговия състав се включва:

•    а) основен капитал – формира се от дяловите вноски при създаването или разширяването на дейността на фирмата. Той е относително постоянна величина, но е възможно да се промени само с решение на собственика или съдружниците.

•    б) резерви – създава се от печалбата по решение на колективните органи на фирмата. Използва се за решаването на конкретни задачи като покриване на загуби, стимулиране на колектива, рискови проекти, спонсорство и социално подпомагане, изплащане на допълнителни дивиденти, увеличаване на основния капитал и други.

•    в) финансов резултат – определя се като разлика между получените приходите и извършените разходите във фирмата за определен отчетен период. Той бива:

    - резултат от предходни години – може да бъде не разпределена печалба от минали години или непокрита загуба.
    - резултат от текущия период – печалба или загуба.

•  2. Привлечен капитал – това е тази част от капитала на предприятието, която е привлечена от капитала на други фирми или банки. Формите на привлечен чужд капитал могат да бъдат:

 а) дългосрочни задължения – включват в себе си задължения по получени дългосрочни банкови, търговски и облигационни заеми. Те са предназначени обикновено за реализация на инвестиционни и иновационни проекти. Погасяването на тези задължения се осъществява чрез погасителен план.

 б) краткосрочни задължения – към тази част от привлечения капитал се отнасят задължения по получени заеми от банки и други предприятия,  задължения към доставчиците, персонала, социалното осигуряване, бюджета и др. Характерното за тях е, че са свързани с обслужване на текущата, оперативна дейност на фирмата и следва да се погасяват в рамките на не повече от 12 месеца.

 в) финансирания – те могат да имат за свой източник държавния бюджет или неправителствени фондове. От тях се отпускат средства на фирмите за осъществяване на социални или инвестиционни проекти при спазването на определени условия. Финансирането се извършва на основата на проведен конкурс или други определени условия.

• 3. Структура на капитала – съотношението между различните елементи от състава на капитала на фирмата, изразен в процент дава представа за капиталовата структура.

Общата капиталова структура характеризира съотношението между собствения и привлечения капитал и общата величина на капитала, включен в стопанската дейност на фирмата. Определя се:

КС = СК.100 / ОК 

или

КС= ПК.100 / ОК 

където:

• КС – Капиталова структура                 
• СК – собствен капитал  
• ПК – привлечен капитал
• ОК – общ капитал

От тези две формули следва, че капиталовата структура би могла да се изследва и анализира и чрез съотношението между собствения и привлечения капитал и обратно. Тя е важен показател за финансовата самостоятелност или платежоспособност на предприятието Ксам  и неговата задлъжнялост Кз.       

Ксам= СК / ПК

или

Кз= ПК / СК

      
Капиталовата структура е благоприятна, когато привлечения капитал е 40-50% от величината на собствения капитал. Препоръчително е съотношението, при което ПК е 30% от СК.              
              
Проблемът за структурата на капитала на фирмата възниква, защото при увеличаване дела на привлечения капитал се реализират редица положителни ефекти, по-съществени от които са:

• = по-ниска е цената на привлечения капитал;
• = нараства възвръщаемостта на собствения капитал;
• = данъчните облекчения губят своята привлекателност;

В същото време обаче възниква и поредица от отрицателни ефекти като:

• = нарастване на финансовия риск;
• = нарастване на риска от фалит на фирмата;
• = нарастване на ограниченията от страна на кредиторите за използване на заемния капитал;

Цената на капитала се определя от неговата доходност, която фирмата трябва да осигури на инвеститорите и се изразява в процент към пазарната стойност на съответната част от капитала. В този смисъл цената на капитала се проявява като алтернативния разход на инвеститорите, предоставящи капитал на фирмата.

Трябва да се подчертае ,обаче, че структурата на капитала  на фирмата може да бъде изменяема в сравнително тесни граници, тъй като върху нея оказват влияние редица фактори. По-важните от тях са:

• = целите на фирмата;
• = типичната структура на капитала в отрасъла, към който принадлежи фирмата;
• = наличието на  вътрешни източници за финансиране на капитала;
• = дивидента политика;
• = степента на концентрация на собствеността;
• = кредитни ограничения, в това число:

- размерът на фирмата;
- нарастването и структурата на активите;
- стабилността на приходите;

• = цената на заемния капитал, определяна от размера на договорената лихва за ползването му;
• = цената на собствения капитал, определяна от размера на отчисленията от печалбата на собствениците на капитала;
• = равнището на данъчното облагане;
• = очакванията за инфлация;
• = достъпност до заемен капитал и предлагане на заемен капитал;
• = състоянието на капиталовия пазар;

------------------------------------------------