Това е причината акциите да са по-търгувани от останалите видове ценни книжа. От гледна точка на фирмата обикновените акции са най–скъпият капитал за използване. От друга страна обаче те са най–евтиният заради паричните си условия, защото изискват плащането на дивидент от по–малка сума отколкото е лихвата по евентуален заем.

Нещо повече – те са с “кумулативен” дивидент, което означава, че при липса на печалба получените дивиденти остават дължими – те се сумират и изплащат в последствие.
В случай на ликвидация на акционерното дружество, притежателите на привилегировани акции имат предимство пред обикновените акционери при получаването на ликвидационен дял от активите на фирмата.
Привилегированите акции дават една по–голяма сигурност и носят по–малък риск. В замяна на това техните притежатели имат ограничени права при избора на ръководство и вземането на решения във връзка с управлението на капитала.
От друга страна акциите се поделят на поименни и акции на приносител, налични и безналични, винкулярни. Винкулярните акции са с ограничения или особености при прехвърлянето им т.е. не са свободно прехвърляеми. Преди да бъдат предложени от акционера за закупуване от трети лица, той е длъжен да ги предложи на останалите акционери.
Винкулярните акции често са обвързани със срокове, отлагателни или прекратителни условия. При поименните акции на лицевата страна се посочва името на първия им притежател, прехвърлянето им става с джиро и за да има сила по отношение на дружеството следва да бъде вписано в книгата на акционерите.
За разлика от акциите на приносител, при които няма име и те принадлежат на държателя си. Наличните акции се отпечатват върху защитен хартиен носител, по специален ред и след разрешение, докато при безналичните акции се извършват специални записвания. Акциите, които се предлагат публично са задължително безналични и свободнопрехвърляеми.
------------------------------------------------
0 коментара:
Публикуване на коментар