Фирма

0081: Какво е цена за фирмата ни (Kakvo e cena za firmata ni)?

2012-02-23T09:29:00.000-08:00

Всяка фирама определя цена за своите стоки и услуги, а понякога и мого цени, защото това е начина да получава приходи от клиентите с, с които издържа своята дейност, като заплати, осигуровки, транспорт, издръжки и т.н.

Всъщност, цената е количеството пари, срещу които клиента може да придобие Вашите стоки или услуги, които му предлагате и тя фактически е неразделна част от публичната оферта на всяка фирма, заедно с редица други атрибути и данни, които трябва да я съпътстват съгласно изискванията на Търговския закон.

Най-общия критерий за формиране на цените е този на пазарното търсене и предлагане, ако изключим случаите на административно ценообразуване, които са неприемливи за всяко пазарно общество. Така че, реалната стойност на стоката в паричен еквивалент може да се определя само и единствено от пазара.

Цуните винаги се колебаят нагоре и надоло според конкретната пазарна конюнктура и промените в търсенето и предлагането, които зависят от многобройни пазарни фактори, като се започне от сезонните промени, обществените и политически събития, културни и спортни мероприятия, технически и икономически фактори, валутни курсове и т.н.

Правото да определя цена има собственика на стоката. Тя може да бъде “на едро” - за търговските организации или големите потребители от складове на дистрибутори или от производителите или “на дребно” - за индивидуалните потребители на съответния продукт от магазинната мрежа на дребно.

Съществуват и държавни цени, по които държавата попълва своите извънредни резерви от определени ресурси и те се обявяват срец залични търгове или конкурси за фирми доставчици, които при това трябва да отговарят на редица условия и критерии. Отделно държавата поддържа органи, които следят да не се извършва спекула с цените от различни фирми, при възникването на временни дефицити.
------------------------------------------------

0080: Търсене е важното понятие за всяка фирма (Tarsene e vajnoto ponyatie za vsyaka firma).

2012-02-18T12:34:00.000-08:00

Търсенето е зависимостта между цената и количеството на стоката, които желае да закупи клиента и за които има възможността да заплати определената цена.

А обема на търсенето е количествената мярка, показваща възможностите на купувача, т.е. каква сума е готов да даде за определено колечиство блага в обозначеното време.

Търсенето е показател за нуждите на купувачите и необходимостта от определен вид стоки, за които потребителите са готови да заплатят обявената цена, но има съвкупно, пазарно и индивидуално търсене.

Индивидуалното е на отделен купувач за определена стока. Пазарното е на всичките потребители за дадена продукция. Докато съвкупното търсене обхваща общия обем на целия пазар.

Цялото представено търсене се нарича действително, а тази част от него, която е придобита от клиентите е реализацията. Останалата част, която не е продадена по една или друга причина е нереализирано търсене.

Причините за последното могат да са различни - несъответствие на потребителските потребности, отсъствие на необходимия асортимент, пазарна диспропорция в снабдяването и др.

Има ежедневно търсене, което определя ежедневните потребности от даден продукт, а има продукция, от която потребителя се нуждае по-рядко или периодично, през определен интервал от време. Това са показатели, от които всяка фирма трябва да си има понятие, соглед добрата си пазарна позиция.
------------------------------------------------

0079: Какво е IPO (Kakvo e IPO)?

2012-02-09T11:12:00.000-08:00

Понятието първоначална публична емисия (ППЕ) идва от английски език - Initial public offering (IPO) и означава първото публично предлагане на акции на акционерно дружество, с цел набирането на фирмен капитал.

Обикновено ценните книжа, предлагани в първоначалните публични емисии, представляват акции на млади акционерни дружества, които по този начин се стремят да привлекат акционерен капитал за развитие на дейността си.

Инвеститорите, които закупуват такива акции, трябва да бъдат готови да поемат голям риск, срещу възможността да получат голяма печалба срещу инвестицията си, най-вече под формата на повишаване цените на акциите, в следствие на успешно пазарно поведение на фирмата - емитент.

Абревиатурата IPO днес е доста популярна не само в резвитите пазарни икономики, но и у нас и преди кризата се предлагаха доста възможности за инвестиции на борсата, които довеждаха до благоговейно изстъпление доста около борсови представители на бизнеса с инвестициите.

За да протече правилно едно IPO е необхозима определена подготовка в няколко етапа:

- аналитична дейност за вътрешно и външно изследване, като под този анализ попада не само финансовата и стопанска дейност на фирмата, но също и нейната структура, история и всичко, в което може да се намери слабо място от конкурентите - след което се “чисти” преди излизането на публична търговия;

- създаване на емисионен екип, който да работи по осъществяване на емисията - участницете се проучват и утвърждават, раздават им се указания и обяснения за функциите му, осъществяват се всички формални операции и действия на емитента по издаваните акции, създава се инвестиционен меморандум, в който се дават нужните данни за инвеститорите, за да вземат решение, организира се рекламана кампания, разпространява се информацията за акционерното дружество и за акциите;

- изпращане, получаване и приемане на заявки за придобиване на акции, определят се цените, провеждане на операциите и оформяне на документите, съставя се отчет за извършената работа;

- циркулация на акциите, по което се определя успеха на IPO-то.

------------------------------------------------

0078: Събирателно дружество е вид фирма (Sabiratelno drujestvo e vid firma).

2012-02-02T14:05:00.000-08:00

Събирателното дружество или съкратено СД е вид фирма по Търговския закон, която се образува от две или повече физически или юридически лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма (наименование).

Съдружниците в СД отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството по време на неговата бизнес дейност. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече от съдружниците с указанието “събирателно дружество” или “съдружие” (“с-ие”).

СД се учредява с дружествен договор, който трябва да е нотариално заверен. Съдружникът може да участва в друго дружество или да сключва търговски сделки, които се отнасят до предмета на дейност на дружеството само със съгласието на останалите съдружници, дадено писмено в този договор.

Всеки съдружник има право да управлява дружествените работи, освен ако с дружествения договор управлението е възложено на един или няколко от съдружниците или на трето лице, при което са определени техните права и задължения.

Всеки съдружник може да представлява събирателното дружеството, освен ако с дружествения договор не е предвидено друго. Дейността се осъществява в адреса по регистрация или в допълнително разкрити и регистрирани офиси на клонове и адреси на производствени подразделения.
------------------------------------------------

0077: Офшор (offshore).

2012-01-26T10:01:00.000-08:00

Офшор е понятие, идващо от английски език - offshore с буквално значение “зад брега”, “зад граница” и се използва в ежедневната реч с две основни значения:

1) Офшорна зона, което е обикновено малка държава или част от държава, в пределите на която, за чуждестранните фирми (нерезиденти за държавата), се определя по-особен юридически и финансов режим за регистрация и осъществяване на дейност.

2) Офшорна фирма, което е регистрирана в офшорната зона компания, която се ползва от специално, привелигировано данъчно облагане, което обикновено се отнася до фирми, които не осъществяват дейност на територията на страната, в която са регистрирани.
------------------------------------------------

0076: Консорциум (Konsorcium).

2012-01-10T03:58:00.000-08:00

Консорциум, от лат. “Consortium” със значение на “съучастие”, е организационна бизнес форма за временно фирмено обединение на независими предприятия и организации с цел координация на тяхна обща предприемаческа дейност, във връзка с развитието на съвместен проект за общо ползване на облагите от него или споделяне на обща отговорност.

Действията на фирмите в консорциума се координират от лидер, който получава за своята роля определени отчисления от съвместната дейност. Всеки участник подготвя предложение за своята част от общата задача, като по този начин се формира общото предложение на целия консорциум.

Обединението изготвя съвместни поръчки, провежда производствени, финансово-кредитни и маркетингови операции от голям мащаб и носи солидарна отговорност пред доставчиците. Обикновено, под тази форма се организира съвместното участие в крупни проекти в промишленото строителство.

Консорциумите са удобна форма за координация на предприемаческата дейност, за получаване на изгодни поръчки и тяхното съвместно изпълнение. Координационния лидер обикновено е най-крупната фирма в обединението, като тя представлява интересите на всички участници и действа в предела на предоставените й пълномощия.

В зависимост от вида на целите, задачите и участниците в него, консорциум може да се създаде като гражданско сдружение или като търговска структура, предвидена в Търговския закон, като във втория случай се преминават всички етапи на учредяване, регистрация и вписване, като за всеки друг вид фирма.
------------------------------------------------

0075: Дружество с ограничена отговорност ООД (Drujestvo s ogranichena otgovornost – OOD).

2011-12-24T06:55:00.001-08:00

Дружество с ограничена отговорност или изписано съкратено - ООД, е вид фирма според Търговския закон, която може да се образува от едно или повече физически или юридически лица, които са отговорни за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска в неговия капитал.

ООД се създава на учредително събрание с подписването на учредителен дружествен договор (при повече от едно лице) или с учредителен акт (при едно участващо лице - ЕООД). Фирмата или наименованието на дружеството трябва задължително да съдържа означението ООД за да дава указание за неговия вид пред партньорите и кредиторите му.

Капиталът на ООД, след промяна в ДВ 82 от 2009 г., вече не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на участниците, които пък не могат да са по-малки от 1 лв. Стойността на всеки дял трябва да е кратна на 1. От друга страна е възможно дяловете на отделните съдружници да са различни по размер или един дял да се държи и управлява съвместно от няколко лица.

Управителните органи на дружеството са :

1) общо събрание,
2) управител, който може и да не е съдружник.

Отделно, може да се избере и контрольор, който да ревизира дейността на управителя и на дружеството с оглед запазване интересите на съдружниците, освен в случаите когато всички съдружници са и съуправители, които вземат заедно или поотделно управленски решения.

Общото събрание (ОС) се състои от всички съдружници, които гласуват в него с глас, чиято тежест се определя от размера на дружествения им дял. Ако управителят не е съдружник, той участва в ОС със съвещателен глас. А ако наетите на работа в дружеството работници са повече от 50, те се представляват в ОС също с правото на съвещателен глас.

Общото събрание на съдружниците се свиква най-малко един път в годината за да бъде запознато и да приеме отчетите на фирмата за предходната година. То разполага с широки пълномощия за вземане на решения, изброени обстойно в ТЗ и дружествения договор.

Всеки съдружник има толкова гласа в ОС, колокото е неговият дял в капитала, освен ако не е предвидено друго, като притежателите на общ дял трябва да излъчват свой общ представител със съответните правомощия за гласуване. ООД се представлява от управителя или от управителите си, ако са повече на брой, който организира и ръководи дейността на дружеството като цяло, според гласуваните си правомощия.
------------------------------------------------

0074: Какво е фирма и какви цели преследва тя (Kakvo e firma I kakvi celi presledva tya)?

2011-12-14T09:21:00.000-08:00

Фирма е вид търговско сдружение чиято основа и главна цел е реализирането на печалба от своята дейност чрез воденето на определен вид бизнес. Но даже и в страните с развита пазарана икономика, фирмите се регулират от държавата, възоснова на разгърната законодателна база с защита на потребителите от нерегламентирани действия и отношение.

От друга страна, терминът се използва като обобщено понятие за всички пазарни икономически субекти или като синоним за търговското (публичното) наименование на всяка конкретна компания или едноличен търговец, с което те излизат пред света и което подлежи на регистрация и вписване, наред с други данни, в специален търговски регистър на страната.

Понятието има италиански произход (firma, а в англ. ез. - firm) със значение на самостоятелен икономически и юридически субект за осъществяване на стопанска дейност, който е имуществено, организационно и социално обособен участник в икономиката на страната, имащ свое собствено фирмено наименование.

Създаването на фирмите е съпътствано от специална процедура, описана подробно в Търговския закон, съгласно който се учредяват, регистрират и вписват всички нововъзникващи пазарни субекти, както и последващите организационни промени в тях.

При учредяването на фирмата, трябва да се вземат конкретни решения относно нейния статут (ЕТ, ООД, АД и т.н.), собствениците на капитала (съдружници, акционери) и неговото разпределение между тях, взаимоотношенията мужду учредителите и следващите собственици (устав, дружествен договор или учредителен акт), уникално фирмено наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление и редица други особености.

Необходимо е да се различават три основни термина при осъществяване на горната процедура. Учредяване е вземането на решение и неговото протоколиране относно създаването на новия пазарен субект. Регистрация е представянето на пълен комплект документи пред държавните или търговски органи, чрез които субекта официално заявява своето възникване. А вписването се осъществява в специален и официален търговски регистър, под точно определена форма и съдържание.

За редица дейности държавата изисква по специален разрешителен или лицензионен режим на осъществяване на дейността на фирмате, като - производството на алкохол и цигари, пускането и търговията с военна продукция, осъществяването на финансови и банкови услуги, извършването на счетоводен одит или пазарни оценки за стойността на имуществото, стандарти за безопасност при производството и търговията с хранителни стоки и продукти и т.н., като за контрол на тези изисквания се създават специализирани органи и агенции.

Редица от регулациите на фирмената дейност са свързани с безопастните и здравословни условия на труд, опазването на околната среда, справедливото отношение и третиране на наетия работен персонал, етичното представяне на дейността и продуктите в рекламните послания, борбата против монополно положение и защита на потребителите от нелоялни търговски практики и др. п.

За всички фирми се осигуряват от закона еднакви условия за осъществяване на своя бизнес и правото на доброволно образуване, сдружаване, съвместяване, обединяване в различни по размер и обхват икономически групировки с цел провеждане на единна пазарна стратегия в определени области, в частност в инвестициите, маркетинга, управлението на иновации и др.

Основна задача на всяка фирма е чрез рационално използване на човешките ресурси да задейства различни фактори за производство на стоки или услуги, с цел удовлетворяване на разумните потребности на обществото. Основна характеристика на целия този процес е създаването на т.н. принадена стойност. Колкото е по напреднала в технологично и организационно отношение една компания, толкова по-висока принадена стойност предоставя тя на пазара и е толкова по-конкурентоспособна.

Всяка фирма може да притежава или контролира различни производствени ресурси като земя, насаждения, животни, машини, оборудване, цехове, заводи, трудови ресурси, паричен капитал, ноу-хау, технологии, възоснова на които да създава специфични продукти със собствен дизайн, функционални особености, начин на производство и канали за реализация на продукцията.

Всяка икономическа организация може да разполага със собствена форма на дейността, различни производствени единици и обслужващи отдели, според своите конкретни пазарни цели - фабрики, заводи, ферми, земеделски полета, рудници, рафинерии, кабинети, бюра, развойни организации, йерархия на управление. При това и мащаба е най-различен като се започне от едноличните търговци с един участник и се стигне до многонационалните корпорации с многохиляден персонал и огромен капитал.
------------------------------------------------

0073: Дивидент се раздава от фирмата (Divident se razdava ot firmata).

2011-12-03T12:07:00.001-08:00

Дивидент идва от латинското dividendum — това, което подлежи на разделяне и раздаване, а днес означава част от печалбата на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, която се разпределя между акционерите или съдружниците в съответствие с количеството и вида на ритежвананите акции или дружествени дялове, намиращи се в тяхно владение.

Девидента предствалява определен платеж, който се осъществява от съответната фирма от размера на получената печалба в бизнеса. Колкото повече заработва предприятието за годината, толкова по-голям ще бъдат изплащаните дивиденти. В случаите, че става дума за привилегировани акции, плащанията по тях се правят независимо от това дали има или няма печалба във фирмата.

За да се осъществи плащането, дружеството създава специален фонд, в който постоянно се превеждат пари, за да може в случай на недостиг на печалби, дивидентите все пак да бъдат изплатени на акционерите. Такива плащания могат да се правят и по няколко пъти в годината. Когато те са направени преди края на финансовата година, се наричат промеждутъчни или предварителни дивиденти (от англ. ез. - interim dividend).
Междинните плащания, според нашето законодателство, могат да се правят само ако се правят и междинни финансови приключвания и те са заверени по надлежния ред. При завършване на финансовата година и приемането на окончателните разчети, могат да се направят финалните разплащания (от англ. ез. - final dividend).
------------------------------------------------

0072: Имущество (Imustestvo / Property).

2011-11-25T09:13:00.001-08:00

Имущество са всякакви материални (осезаеми) и нематериални (неосезаеми) ценности и богатство в тяхната съвкупност, които се намират в собственост на физическо или юридическо лице, семейства, държавата или общините и имащи полезно значение в стопанския оборот, като в това число влизат движими и недвижими вещи, права и вземания в парично изражение.

Имуществото на предприятието включва:

основните средства,
нематериалните активи,
финансовите вложения,
производствените запаси,
готовата продукция,
стоките,
други запаси,
парични средства и

други финансови активи, като

кредитната задлъжнялост,
кредитите на банките,
заемите и
резервите.

Имуществото се подразделя на движимо (personal property - машини, инвентар, материали, суровини и др.) и недвижимо (real property - земи, парцели, сгради, съоръжения). То е отчуждаема собственост, която може да се предава или получава от едно на друго лице на възмездна или безвъзмездна основа, по пазарни или договорни цени.

Всяко имущество е свързано с универсално правоприемство (преминаване към друго лице) възоснова на наследствени права или при прекатяване на юридически лица в следствие на реорганизация.
------------------------------------------------

0071: На какъв вид фирмен имидж и как да разчитаме (Vidove firmen imidj)?

2011-10-25T02:19:00.000-07:00

Цел на всеки производител е да изгражди позитивен имидж на своята фирма в съответната област на производство или услуги, а също и в обществото, тъй като от това зависи неговото съществуване.

Положителният имидж, вследствие на добре планирана комуникация, повишава авторитета и работи за бизнеса, като повишава конкурентоспособността, привлича вниманието на обществото, увеличава обема на поддържащата го клиентела и разширява пазарите сред нови потенциални покупатели.

Имиджът според преобладаването на едни или други черти, представляващи негови характеристики, може да се определи като

визуален,
социален,
продуктов,
бизнес.

Всеки негов елемент въздейства целенасочено върху представата на клиентите за определен период от време.

Визуалният имидж е насочен към зрителните усещания за фиксиране на информация за дизайна, фирмената символика и всички носители на образна информация (реклами, модели и др.).

Социалният имидж налага на обществото представата за социалните цели и роля на продукта на фирмата в икономически и културен живот на обществото.

Бизнес имиджът формира основната представа за продуктите на корпорацията, организацията, компанията – деловата репутация, обем на производство, качество и обем на продукта, относителен дял на пазара, иновационни технологии, ценова политика и т.н.

Продуктовият имидж може да има три образа –

такъв, какъвто иска да го възприема вътрешната публика;
такъв какъвто иска да го види ръководството, струва му се че го има и мисли, че трябва бъде и
трети – съществуващ в представите на потребителите.

Положителен продуктов имидж се постига, когато има сходство във възприемането на дадена фирам от

ръководството,
вътрешната и
външната

публика. Негова задължителна черта е относителна трайност на образа, затова се използват устойчиви, стабилни, ценностно определени установки.

Така се постига придаване на определени качества и свойства на продукта дори в случаите на липса на конкретен контакт с него или при недостиг на информация. Това свойство е известно като вторично изграждане на представа – прехвърляне на черти от познатото към непознатото ниво.

Продуктовият имидж трябва да дава информация, да носи преимущества, защото стратегическите цели на продуктовата политика на фирмата не са очевидни и не винаги могат да бъдат прозрени от потребителя. Но тук освен реалност, е необходимо да се прибави до известна степен и обещание - какви преференции ще има потребителя при закупуването на продукта.

Нужно е да се създаде представа за уникалността на стоката, това което я идентифицира като различна, единствена и й дава предимства в конкурентната битка. Уникалността на една стока може да се крие в неповторими характеристики на нейните продукти, в тяхната уникалност, една крачка пред другите фирми в съответната бизнес област.

В позитивния имидж потребителя трябва да съзира очаквана

точност,
коректност,
навременност,
сигурност,
привлекателност,
високо ниво на предлаганите услуги и т.н.

Но това само до определена степен съответства на действителността, защото бизнеса трябва да се стреми да наподобява и претворява в действителността създаваната представа, водейки се по нейните идеализирани характеристики.

Така и клиентелата ще се придържа към такъв модел на поведение, моделиран от имиджовите характеристики. По своята същност тези отношения са пасивни. Основните усилия се полагат не толкова от корпорацията, а от експертите, професионално ангажирани от нея и отговорни да го градят и пазят.

Комуникацията трябва да бъде насочена към начин на представяне, който да бъде ярък, впечатляващ, конкретен. По-добре ще въздейства, ако апелира към чувствата, лесно и бързо се възприема, акцентира на определени черти като изпъкват характерните признаци на организацията.

Нужно е опростяване с цел по-лесно възприемане от широки слоеве потребители, а също и, за да се избегнат неочаквани и понякога нежелани ефекти. Така създадената представа се възприема и запомня по-лесно, което я прави ефективна.

Даже е добре така създаваните впечатления да носят известни белези на неопределеност, да заемат междинно място между чувствата и разума, между очакванията и реалността. Така веднъж ще доминира разумът, втори път чувствата и те заедно ще определят реакцията на обществото спрямо корпорацията, като по този начин по-лесно ще се устоява на промените.

В този комплекс от черти, продуктовия имидж притежава и уникални характеристики, които позволяват чрез него да се идентифицира конкретната фирма, за да бъде откроена сред множеството други подобни или конкурентни организации, а това способства за интегриране с целевите клиенти на бизнеса.
------------------------------------------------

0069: Командитно дружество (Komanditno drujestvo).

2011-10-04T03:50:00.000-07:00

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3. Действа се според разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в закона не е предвидено друго.

Форма.

Дружественият договор трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Фирма.

Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество", или съкратено "КД", и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.

Съдържание на договора.

Договорът за учредяване на командитно дружество трябва да съдържа:
1. фирмата на дружеството;
2. седалището и адреса;
3. предмета на дейност;
4. името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;
5. вида и размера на вноските;
6. начина за разпределение на печалбите и загубите ;
7. начина на управление и представителство на дружеството.

Вписване.

Дружеството се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си.

Управление.

Управлението и представителството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорният с-к няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници.

Действия на ограничено отговорния съдружник (ООС).

Ако той извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката.

Права на ООС.

ООС може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния финансов отчет. При отказ по искане на съдружника, окръжният съд постановява предоставянето им.

Участие в печалбата и загубата на ООС.

Ако ООС не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.

ООС участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.

Забрана за разпределяне на печалба.

Когато след приключване на календарната година се установи, че дружеството има загуби, които се отразяват на направените вноски, до възстановяване на предвидения им размер не се разпределя печалбата.

Отговорност на ООС.

Спрямо кредиторите на дружеството ООС отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло.

Отговорност преди регистрирането.

ООС отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.

Учредители.

Дееспособни физически и юридически лица. За участие като съдружник в учредяващо се дружество управителния орган на юридическото лице трябва да вземе решение за участие, да представи удостоверение за актуално състояние и нотариално заверено пълномощно на представителя, който ще подпише дружествения договор, освен ако той ще се подписва от органа с представителна власт на юридическото лице. Броят на ООС е най-малко трима.

Регистрация.

В Агенцията по вписванията по седалището на учредяващото се дружество - в три месечен срок от учредителното събрание.

Необходими документи.

1. Заявление, подписано от всички учредители;
2. Образци от подписите на лицата, които ще управляват и представляват дружеството, нотариално заверени;
3. Устав, приет от учредителното събрание;
4. Протокол за учредяването и списък на акционерите участвали на учредителното събрание, заверен от Съвета на директорите;
5. Декларация по чл. 160 ал. 2 и чл. 234 ал. 2 от Търговския закон;
6. Удостоверение за уникалност името на фирмата;
7. Квитанции за платени държавни такси –за регистрация на КДА, за обнародване в "Държавен вестник, за препис от съдебно решение;
8. Документ от банка за внесените парични вноски от записалите акции.

Статистическа регистрация /БУЛСТАТ/

В 3 дневен срок от получаване на решението за регистрация - в областните центрове по седалището на КДА, в службата за регистрация на НСИ. Плаща се такса за регистрация и издаване на регистрационно удостоверение и карта за идентификация.

Данъчна регистрация

В 14-дневен срок от съдебната регистрация - в териториалната данъчна дирекция или служба;
------------------------------------------------

0068: Акции в акционерно дружество (Akcii v akcionerno drujestvo).

2011-09-11T20:54:00.000-07:00

Акциите, формиращи основния капитал на едно акционерно дружество се наричат обикновени (непривилигировани) акции. Обикновените акции са най–добре познатия вид ценна книга на средния инвеститор. В повечето случаи те са с най–голям брой притежатели от всички други видове ценни книжа издадени от една фирма.

Това е причината акциите да са по-търгувани от останалите видове ценни книжа. От гледна точка на фирмата обикновените акции са най–скъпият капитал за използване. От друга страна обаче те са най–евтиният заради паричните си условия, защото изискват плащането на дивидент от по–малка сума отколкото е лихвата по евентуален заем.

Привилегированите акции са с предварително обявена дивидентна възвръщаемост във вид на фиксиран процент върху номиналната стойност. Дивидентите по тях се изплащат от чистата печалба на акционерното дружество преди дивидентите по обикновените акции.

Нещо повече – те са с “кумулативен” дивидент, което означава, че при липса на печалба получените дивиденти остават дължими – те се сумират и изплащат в последствие.

В случай на ликвидация на акционерното дружество, притежателите на привилегировани акции имат предимство пред обикновените акционери при получаването на ликвидационен дял от активите на фирмата.

Привилегированите акции дават една по–голяма сигурност и носят по–малък риск. В замяна на това техните притежатели имат ограничени права при избора на ръководство и вземането на решения във връзка с управлението на капитала.

От друга страна акциите се поделят на поименни и акции на приносител, налични и безналични, винкулярни. Винкулярните акции са с ограничения или особености при прехвърлянето им т.е. не са свободно прехвърляеми. Преди да бъдат предложени от акционера за закупуване от трети лица, той е длъжен да ги предложи на останалите акционери.

Винкулярните акции често са обвързани със срокове, отлагателни или прекратителни условия. При поименните акции на лицевата страна се посочва името на първия им притежател, прехвърлянето им става с джиро и за да има сила по отношение на дружеството следва да бъде вписано в книгата на акционерите.

За разлика от акциите на приносител, при които няма име и те принадлежат на държателя си. Наличните акции се отпечатват върху защитен хартиен носител, по специален ред и след разрешение, докато при безналичните акции се извършват специални записвания. Акциите, които се предлагат публично са задължително безналични и свободнопрехвърляеми.
------------------------------------------------

0067: Видове организационни субкултури във фирмите (Vidove organizacionni subkulturi vav firmite).

2011-08-28T20:40:00.000-07:00

В резултат от редица проучвания на организационните субкултури се установява, че в редица фирми съвместно съществуват по няколко субкултури. Оказва се, че параметрите, според които отделните субкултури се отличават една от друга или по отношение на другите организации и се обособяват в отделна група, са доста различни. Най-често срещаните видове са:

Според професията - най-разпространените субкултури на тази база, са строго различаващите се групи от хора, работещи в системата и тези в продажбите.

В първата група обикновено спадат хора, които директно работят в технологиите, така да се каже ”в кухнята на занаята”, каквито са операционните, системните програмисти.
Във втората група са хора, които основно се грижат за продажбите, маркетинга, услугите и т.н. Освен това различие, което се състои в противопоставяне на вътрешните по отношение на външните дейности, голяма разлика се прави между “ние”, които произвеждаме, и “другите”, които продават.

Според йерархията - тези субкултури се изграждат чрез групиране на членовете в зависимост от степента на автономия и контрол и на базата на разграничаването на управленския състав от останалите заети в фирмите.

Според отделите - формирани по този начин субкултури наблягат на някои специфични измерения в екологичен контекст- физическо местоположение и структурно групиране.

В някои фирми те са формирани на база функции: операционни, системни, по услуги и др. В други случаи тези субкултури по отдели вървят успоредно с физическото им разграничаване, но е важен факта, че не е задължително определен отдел да формира отделна субкултура.

Привнесени отвън - те се характеризират с факта, че обикновено са формирани извън организацията и се пренасят в нея от околната среда.

- Внесени субкултури има в случаите, когато става сливане между две фирми, ситуация, при която физически и/или структурно се смесват чрез внос две отделни култури, които от този момент трябва съвместно да съществуват, да си взаимодействат и да формират нова културна структура.

- Втори вид внесени субкултури се получават в резултат от различни образователни институции, които са оформяли членовете извън организацията в течение на процеса на обучение, включително и системното обучение в отделни ценности и вяра, и упражняването на отделни дейности.

- Трети вид внесена субкултура възниква от различните възрастови групи в организацитя и се съсредоточава в екологичните измерения на качествата на отделните хора като източник на разнообразие.

В някои фирми се поставя граница между старите и нови членове на организацията – разликата се отнася основно до различията в типа образование. Старите членове в повечето случаи притежават практически опит, получили са квалификация на място - специализация, курсове и т.н., докато новите обикновено имат предварителна компютърна и интернет грамотност.

Чрез субкултурите във фирмите някои мениджърите проявяват своята ексцентричност, своеобразност на характерите, свободата на държание. От друга страна неформалните контакти между деловите хора улесняват много сериозните им отношения свързани с работата.

В бизнеса е както в политиката – полезно е да се знае примерно, че Иван обича ракията, Джон – яденето и заниманията в библиотеката, Хензел – рок музиката и невероятните възможности на нощните заведения, Джулиано – следобедната дрямка, Боб – да свири на саксофон и т.н.

В този смисъл групичките могат да се разглеждат и като:
Служебно съответстващи - създадени възоснова на работно място, поради духовни или физически сходства, стремежа към общуване, желание да се разнообрази и освежи организационната процедура, а също така и при несъгласие с някои правила и норми.

В такава група има либерален климат, всеки може не само да слуша, но и да бъде изслушан. Този вид неформални групи могат да интегрират персонала в името на организационните цели, но също така могат да бъдат и източник на конфликти.

Извън фирмени - те са естествено продължение на служебната субкултура във фирмата, като промените са основно по отношение на пространство и време, и в естеството на контактите. Въпреки това, извънработната среда трябва да се възприема като извънредно важен фактор за сплотяване и обединяване на хората, както и като поле за изява на личностни качества, способности и дарби.

В подобни ситуации хората се опознават още по-добре, научават нови неща един за друг и удовлетворението им от взаимната комуникация е много по богато и пълноценно.

При положение, че организационните субкултури във фирмите, пък и във всяка друга организация, съществуват реално, добре би било да се изясни тяхната класификация с оглед да бъдат оценявани, преценявани и сравнявани.
------------------------------------------------

0066: Фирмена политика и стратегическо управление (Firmena politika i strategichesko upravlenie).

2011-08-19T07:03:00.000-07:00

Стратегическото управление на фирмата е сложен, продължителен и ресурсопоглъщащ процес, който формира ефективното фирмено поведение по отношение на пазара и конкурентите.

Фирмената политика е израз на общите и трайни тенденции в развитието на управлението на предприятието през даден период. Тя е е логическа система от принципи, която определя целите, стратегията и тактиата на предприятието. При формулирането на целите на предприятието се започва с мисията на фирмата. Тя съдържа информация за целите на предприятието, за предлагания продукт и за използваните ключови технологии, за пазара и клиентите, за отношението на ръководството към персонала, за основните ценности и убеждения, за отговорностите на предприятието, и за иеговите силни и слаби страни.

При формулирането на мисията е необходимо да се определи генералната цел, която характеризира предприятието, нейните дейности и мястото, което заема фирмата в отрасъла. Чрез формулирането на мисията предприятието определя предмета на своята дейост. То трябва да даде отговор на редица въпроса свързани с дейността на предприятието, предмета на нейната дейност и специфичния начин на извършване на тази дейност, които го отличават от останалите предприятия. Мисията на организацията може да се изрази чрез няколко изречения, които са разбираеми за персонала и потребителите, тъй като това осигурява единство на целите в рамките на предприятието и е база за разпределение на организационните ресурси. В мисията не е необходимо да се описват всички дейности на предприятието, а само онези от тях, в които то има най-силен потенциал. Тя трябва да изразява преди всичко отношение, а не информация.

Целите на фирмата също са важен елемент от фирмената политика. Те се използват преди всичко за характеризиране на бъдещ желан резултат, за чието постигане се предприема една или друга дейност. Те са отражение на някаква потребност, която детерминира процеса на мотивацията и оттам определя поведението на индивида или на социалната група. Потребността на клиента да задоволи някаква нужда се изразява в определено желание. То е свързано с правото и възможността за избор на начина, по който тя ще бъде задоволена. Същевременно потребността се проявява като търсене, което характеризира желанието на купувача на определен продукт, и може да бъде придружено с възможността за нейното придобиване.

За задоволяването на посоченото търсене предприятието трябва да произведе желания продукт. Това от своя страна поражда потребност от материални, енергийни, финансови, информационни и други ресурси. Определянето на целта произтича от потребността и по-конкретно от нейното осъзнаване като интерес. Именно интересът разкрива устойчиво насочените подбудителни мотиви на индивида или социалната група и съдържа елементи на емоционално-ценностни отношения. Интересите на предприятието определят насоките за основната му дейност или изискванията към нея, като по този начин определят целите на неговото развитие.

Основната цел на предприятието е повишаването на ефективността от неговата дейност. Поради това е необходимо продуктът да се произвежда с минимални разходи. Когато това се постигне, предприятието ще бъде конкурентоспособно. Целите са в пряка връзка с икономическите резултати. Те изразяват намеренията на ръководството на предприятието по отношение на развитието на продукта, въвеждането на нов продукт, подобряването на качеството на продукта, разширяване на неговата номенклатура, повишаване на качеството на обслужването и т.н.

При определянето на целите се използват показателите пазарен дял, номенклатура, асортимент, качество на продукта, форми, време, среда на обслужването и др. Особено внимание се отделя на показателя пазарен дял, който се определя като оборотен дял на предприятието от годишно реализирания оборот на група от конкуриращи се предприятия или като годишен оборот на предприятието, отнесен към общия годишен потенциал на даден пазар.

След определянето на целите, е необходимо да се разработят алтернативи за тяхното постигане. Те характеризират стратегията на политиката на предприятието. Стратегията е генерална програма за действие, която разкрива начините за постигане на основната цел. Стратегическата цел характеризира самото предприятие, начините му на съществуване и неговото място в обкръжаващата го среда. Стратегията има различни алтернативи, които могат да изпълняват една и съща функция.

Генерирането на стратегия е една от важните процедури в механизма за избор на стратегия. Това може да стане чрез генерирането на една стратегия, която да изпълнява генералната цел. Често срещан случай е, когато се генерират няколко стратегии за постигането на една цел. Генерирането на стратегията е тясно свързано с логико-психологическите операции.

За да се избере правилно стратегията, е необходимо да се направи оценка. Това става чрез задълбочено проучване на бъдещото състояние на предприятието, като се използват предварително определени критерии. Тези критерии могат да бъдат вътрешни, външни, общи и специфични. Най-подходящата стратегия се избира, като се съпоставят желаните резултати с очакваните. Очакваните резултати се определят, като по съответните критерии се оценяват възможните резултати, които биха се получили, ако се избере дадена стратегия.
------------------------------------------------

0065: Организационно развитие на фирмата.

2011-07-30T04:37:00.000-07:00

Под организационно развитие на фирмата се разбира обхватна система от действия, насочени към усъвършенстването на процесите за взимане на решение, за реализиране на тези решения, за цялостно подобряване на структурата и организацията на работата във фирмата, повишаване на ефективността, диагностика и управление на организацията. Това предполага усъвършенстване на комуникациите, приемане и предаване на информация в двете посоки.

Когато се вземе решение за промяна и развитие на организацията, се поставят следните задачи за разрешаване:

Да се променят ценностите, нагласите и критериите за оценка, а също да се постигне по-добро опознаване и отчитане ролята на човешкия фактор в организацията.
Да се подобрят взаимодействията между работните екипи, структурните звена, с оглед намаляване на напрежението, на евентуални реакции срещу промяната, на междуличностните и междугруповите конфликти.
Да се усъвършенстват комуникационните умения, човешките отношения и социалната компетентност на персонала.
Да се повиши управленската компетентност на всички равнища на управление.
Да се насочие вниманието както към икономическите, така и към социалните проблеми.

Организационното развитие на фирмата изисква непрекъснато усъвършенстване на качествата на самата организация и на човешките отношения в нея. В основата на развитието на всяка организация стои грижата на ръководството и на персонала за:

- подобряване на ефективността от производството;
- увеличаване на съпричастността на работещите към общите цели на организацията;
- осигуряване на по-голяма гъвкавост на организацията и възможностите за адаптация към променящите се външни и вътрешни условия.

При планиране на промяна и развитие на фирмите обикновено се изхожда от следните предпоставки:

1. При силно интегриране на хората около целите на фирмата, доверието в ръководството е по-голямо, отговорността в работата се засилва, а оттам - и ефективността на организацията.
2. При вътрешен контрол за работата (у самите хора), когато хората отговарят сами пред ръководството и себе си за резултатите от собствената си дейност, ефективността е по-голяма, отколкото при положение на непрекъснат външен контрол (въпреки, че той не се избягва, особено в началото на работата).
3. При създаване на условия за по-големи и повече отговорности у работещите, се получава по-висока ефективност, отколкото при липсата на такава отговорност.
4. Решенията, които се взимат от повече хора, се изпълняват по-лесно, отколкото решение, което е "спуснато" и взето от минимален брой хора.
5. Разпределението на лидерството (повече лидери за различни неща) интегрира в по-голяма степен групата, отколкото централизираната власт на един ръководител.
6. Ръководство, което поставя акцент върху комуникациите и взаимодействията между групите, е по-добро от ръководство, което центрира властта само в себе си.
7. Контролът по много направления на личната отговорност е много по-добър, отколкото само по една верига (пр. ръководител-подчинен).
8. Обогатяването на работата на всеки човек, включването на нови функции, задължения и права, интегрира в по-голяма степен, отколкото опростяването на работата.
9. В зависимост от резултатите на редица изследвания се доказва, че е по-добре за промяната да се работи в малки групи, отколкото тя да се извършва откъснато, абстрактно, от голяма група хора.

Всеки отговор относно необходимостта от промяна във фирмата изисква прогноза на това, след промяната какво поведение ще има организацията в променените условия и какво трябва да се промени.
------------------------------------------------

0064: Разходи, приходи и доходи на фирмата.

2011-03-11T23:45:00.000-08:00

Фирмата прави равносметка на дейността си в стремежа да максимизира печалбата си, съпоставяйки общите приходи, които получава от продажбата на продукцията, със съвкупните разходи, направени, за да се появи продукцията на пазара.

Разликата между общите приходи и съвкупните разходи определя печалбата или загубата на фирмата. Под производствени разходи трябва да се разбира използването на всички видове ресурси за производството на определен обем стоки или услуги.
Под приходи се разбира всички постъпления от редовни или случайни източници, които са на разположение на икономическите субекти. Вземането на кредит не е приход, защото не е резултат от функционирането на бизнеса. Доходът е паричната възвращаемост за даден фактор след възстановяване на извършените разходи. Той се получава от използването на труд, земя, капитал, предприемачество. Приходът е по-голям от дохода с тази част, която е необходима за покриване на разходите.
------------------------------------------------

0063: Роля на маркетинга във фирмата (фирмен маркетинг).

2011-02-21T08:33:00.000-08:00

Маркетингът е процес на планиране и изпълнение на концепцията, на ценообразуването, промоцията и дистрибуцията на стоки, идеи и услуги за създаване на размяна, която да удовлетворява отделните потребители-клиенти на фирмата.

Състои се от индивидуални и организационни дейности, които улесняват и удовлетворяват разменните отношения в една динамична среда чрез създаването, промоцията, ценообразуването и дистрибуцията на стоки, услуги и идеи.

Основни положения на фирмения маркетниг:
Фирменият маркетинг има за цел улесняването на размяната на фирмения продукт. Състои се от няколко дейности и се извършва от всички служители и подразделения на фирмата. Действа се в динамична среда - факторите на средата влияят на успешния маркетинг и изискват постоянно регулиране.

Ферменият продукт е стока, услуга, идея.

Стоката е физически продукт.
Услугата е приложението на човешка дейност към хора или обекти, за да се предостави изгода на потребителите.
Идеията е концепция, философия, имидж.

Причини за изучаване на фирмения маркетинг.
•    Маркетинговите дейности се използват в много организации.
•    Тези дейности са важни за бизнеса и икономиката- продуктите трябва да се продават, за да оцелее една организация.
•    Маркетинговите знания повишават осведомеността на купувача.
•    Маркетинговите знания поглъщат голяма част от парите на купувачите.

Маркетингова концепция на фирмата.
Съгласно маркетинговата концепция, една фирма ще удовлетвори нуждите на потребителите с координиран комплекс от дейности, който ще й позволи да достигне и собствените си цели. Основната цел на концепцията е удовлетворяването на потребителите. За целта се прави анализ какво искат те. Впоследствие се разработва и модифицира продукта. Трябва обаче да се имат предвид не само краткосрочните, но и дългосрочните потребности на клиентите. Опитът на фирмата да приложи маркетинговата концепция има за резултат пазарното й ориентиране. Такава фирма може да се определи като “пазарно ориентирана”. Маркетинговата ориентация е генериране във фирмата на пазарна информация за настоящи и бъдещи потребности на клиентите, разпространяването й между отделите и приспособяване на цялата фирмена организация към конкретните условия и изисквания на пазара и потребителите.

Прилагане на фирмената маркетингова концепция.
Маркетинговата концепция влияе на всички дейности във фирмата и затова висшето ръководство трябва да я възприеме безусловно.
•    Установява се система за връзка с потребителите, за да се определят нуждите им.
•    Усъвършенства се организацията на фирмата
При изграждането и функционирането на такава пазарно ориентирана система, има вероятност от появата на проблеми, независимо от възприетата маркетингова концепция.
•    Първо, не е ясно дали има производствени възможности за задоволяване на потребителите.
•    Второ, дали фирмата може да се справи с изискванията им.
•    Трето, кой точно сегмент на обществото цели фирмата.
•    Четвърто, как да постиге съпричастност на целия фирмен екип към стратегията на фирмата.
------------------------------------------------

0062: Информационно осигуряване на фирмата.

2011-02-08T23:14:00.000-08:00

Управлението на фирмата и информационното й осигуряване са неразделно свързани. Управлението е информационен процес на непрекъснато събиране, съхраняване, обработване и предаване на информацията.

Във фирмата информационният ресурс е и съществен фактор при осигуряването на различни нейни приоритети: финансови, кадрови, позиции на пазара и др. В света на бизнеса информационната осигуреност на фирмата има свое специфично и многостранно проявление.

В съвременния динамичен свят преимущество получават тези фирми, която разполага с достоверна и своевременна информация, която може да съхрани, обработи и с която комуникират надеждно.

За да се задоволят по-пълно специфичните информационни потребности на мениджърите и специалистите на фирмата при подготовката и вземането на управленски решения, на тях им се предоставят различни информационни източници, канали и информационни системи.

Ефективното провеждане на съвременния бизнес се нуждае от пълно изясняване на метологичните, методическите и практическите въпроси на информационното осигуряване на фирмата в условията на масово приложение на нови информационни технологии и утвърждаването на високотехнологичен подход при обработването и предаването на информационните ресурси на потребителите.

Затова информационната осигуреност се превръща в решаващ фактор за съществуването на всяка фирма, независимо от предмета на нейната дейност и обезпечеността й с имущество.
------------------------------------------------

0061: Баланса на фирмата и правила за неговото изготвяне и четене.

2011-01-21T06:31:00.000-08:00

Най-общо баланс на фирмата може да се представи като таблица, в която са обобщени данните за финансовото състояние на дадена фирма. Състои се от 2 части:
1) Актив, в който са подредени като елементи на актива всичко това, което фирмата притежава. Подреждането на тези елементи е в зависимост от тяхната степен на ликвидност.
Ликвидност – времето, за което даден актив ще се превърне в налични пари (земята – най-бавно ликвиден актив).
2) Пасив, в който е отразено всичко това, което фирмата дължи, като тези елементи са подредени в зависимост от тяхната степен на изискуемост.
Степен на изискуемост – времето, за което даденият елемент от пасива ще бъде на разположение на фирмата.
Съпоставката на всичко това, което фирмата притежава (или актива на баланса) и всичко това, което фирмата дължи (пасива), дава възможност на финансовия мениджър да определи т.нар. чисто богатство или чисто състояние на фирмата, т.е. величината на собствените капитали.

Пример: Като пример може да се вземе индустриална фирма, която се учредява с 500 хил. лева капитал. Ако трябва да се състави баланс след учредяването на фирмата, първоначалните записвания ще бъдат:
В пасива се записва собствен капитал - 500 хил. лева
В актива се записват паричните наличности - 500 хил. лева
В последстие паричните наличности може да се разпределят на отделни статии на актива, както следва:
1. Сгради и терени - 150 хил. лева
2. Фирмено оборудване - 150 хил. лева
3. Държавни ценни книжа - 20 хил. лева
4. Фирмени ценни книжа - 20 хил. лева
5. Запаси - 100 хил. лева
6. Кредити - 40 хил. лева
7. Полици и пазарни ценни книжа - 10 хил. лева
8. Ликвидности – чекове, крадитни карти и безсрочни
     влогове и пари - 10 хил. лева
Общо: 500 хил. лева
Пасива показва в какво са се превърнали.
Актива на баланса на фирмата ни показва как и по какъв начин са използвани капиталите на фирмата.

Основните елементите в актива от баланса на фирмата могата да се обединят в три групи:
І. Реални активи
1. Сгради и терени.
2. Производствено оборудване.
3. Транспортни средста.
ІІ. Финансови активи
1. Държавни ценни книжа.
2. Фирмени (банкови) ценни книжа.
3. Търговски ценни книжа.
ІІІ. Ликвидни активи
1. Депозити в национална валута.
2. Депозити в чужда валута.
3. Разплащателна сметка.
4. Пари в касата.

Пасива на баланса на фирмата показва източника на капиталите, използвани от фирмата. Най-общо елементите на пасива от баланса на фирмата могат да се обединят в следните групи:
І. Собствен капитал
1. Акционерен капитал.
2. Резерви (части от печалбата на фирмата, които се оставят).
3. Провизии за загуби и разходи (резерви при бракуване).
4. Неразпределени резултати от предходни години.
ІІ. Дългосрочни и средносрочни дългове.
1. Дългосрочни заеми.
2. Средносрочни заеми.
ІІІ. Краткосрочни дългове.
1. Дългове към банките.
2. Дългове към доставчици.
3. Задължения към акционерите (не са им изплатени дивиденти).
4. Задължения към персонала.

Резултатът от дейността (печалба/загуба) ни показва дали достатъчно ефективно са използвани капиталите на фирмата, т.е. дали приходите са повече от разходите.
Понятията амортизации и провизии за обезценка са израз за намалението на стойността – фигуращи в актива на баланса. Чрез тях може във всеки момент да се определи действителната стойност на актива на баланса. Амортизациите са изражение на една величина, дължаща се на износването и времето. Провизиите са израз на случайно намаление на стойността на актива, дължаща се на дадено неприятно събитие (инфлация..).
За нуждите на финансовия мениджмънт, елементите от актива и пасива на баланса на фирмата могат да бъдат обединени в четири основни групи:
Активи:
-    Дълготрайни;
-    Краткотрайни
Пасив:
-    Дългосрочни капитали;
-    Краткосрочни капитали.
Дълготрайните активи обединяват реалните и финансови активи.
Краткотрайните акитиви са тези, които са най-ликвидни.
Дългосрочни капитали – дългосрочни и средносрочни дългове.
Краткосрочни капитали – краткосрочни дългове.
При използването на капиталите на фирмата, които са отразени в пасива на нейния баланс, задължително трябва да се съблюдават т.нар. Принцип за минималното финансово равновесие, според който капиталите, предназначени за купуването на даден елемент от актива, трябва да бъдат оставени на разположение на фирмата за времето, за което този актив ще се превърне в налични пари, или с други думи, да съответства на продължителността на използване на този актив. Т.е. с краткосрочен заем не би трябвало да закупим актив с по-голям срок (напр. транспортно средсто).
Под капиталова структура на фирмата трябва да се разбира отношението, в което се намират елементите в групата на дългосрочните капитали. За нормална се смята капиталова структура на фирмата, при която съотношението собствен/привлечен капитал е поне 1 (единица), т.е. не би трябвало фирмата да има привлечени средства повече, отколкото е собствения й капитал.
Например:
Собствен капитал – 50 млн.лв.
Дългосрочни дългове – 20 млн.лв.
Средносрочни дългове – 30 млн.лв.
50 = 20 + 30 = 1:1
Под финансова структура на фирмата трябва да се разбира съотношението, в което се намират всички капитали на фирмата – собствен капитал (СК), дългосрочни дългове (ДД), средносрочни дългове (СрД), краткосрочни дългове (КрД):
СК / ДД + СрД + КрД
За нуждите и целите на финансовия мениджмънт е възможно Отчета за приходите и разходите на фирмата да бъде синтезиран в следния вид:

Тази форма се използва с цел да бъдат информирани чрез медиите инвеститорите на ценни книжа.

------------------------------------------------

0057: Капитал на фирмата (Kapital na firma.

2010-12-27T03:08:00.000-08:00

Капиталът е икономическата форма на имуществото на фирмата, с което то осъществява основната си дейност, за която е създадено с цел получаване на доход. На практика това са вложените в имуществото на предприятието пари, паричните средства, с които то разполага и си набавя необходимите производствени ресурси.

В този смисъл капиталът е източник на производствените ресурси на фирмата, поради което се отразява в пасива на баланса, и има точно определен състав. Източници на капитал са обикновените акции, привилегированите акции, облигациите и другите форми на дългосрочен заем.

Може да се разгледа като съотношението между собствения капитал и заемния капитал. Икономическата теория определя капитала, труда и земята като основни фактори на производствено-стопанска дейност. За разлика от последните два фактора, които са първични, капиталът е вторичен и е продукт на човешкия труд.

В зависимост от собствеността капиталът на фирмата се разделя на собствен и привлечен. От своя страна, в зависимост от срока на ползване, привлеченият капитал се разделя на дългосрочни и краткосрочни пасиви.

1. Собствен капитал – това е тази част от капитала, която е притежание на собственика или на неговите съдружници, т.е. това се собствените средства на съдружниците във фирмата. Собственият капитал е сбор от собствените и привлечените средства. Собственият капитал се състои от обикновени, привилегировани акции, краткосрочен и дългосрочен дълг.

В неговия състав се включва:

а) основен капитал – формира се от дяловите вноски при създаването или разширяването на дейността на фирмата. Той е относително постоянна величина, но е възможно да се промени само с решение на собственика или съдружниците.

б) резерви – създава се от печалбата по решение на колективните органи на фирмата. Използва се за решаването на конкретни задачи като покриване на загуби, стимулиране на колектива, рискови проекти, спонсорство и социално подпомагане, изплащане на допълнителни дивиденти, увеличаване на основния капитал и други.

в) финансов резултат – определя се като разлика между получените приходите и извършените разходите във фирмата за определен отчетен период. Той бива:

- резултат от предходни години – може да бъде не разпределена печалба от минали години или непокрита загуба.
- резултат от текущия период – печалба или загуба.

2. Привлечен капитал – това е тази част от капитала на предприятието, която е привлечена от капитала на други фирми или банки. Формите на привлечен чужд капитал могат да бъдат:

а) дългосрочни задължения – включват в себе си задължения по получени дългосрочни банкови, търговски и облигационни заеми. Те са предназначени обикновено за реализация на инвестиционни и иновационни проекти. Погасяването на тези задължения се осъществява чрез погасителен план.

б) краткосрочни задължения – към тази част от привлечения капитал се отнасят задължения по получени заеми от банки и други предприятия, задължения към доставчиците, персонала, социалното осигуряване, бюджета и др. Характерното за тях е, че са свързани с обслужване на текущата, оперативна дейност на фирмата и следва да се погасяват в рамките на не повече от 12 месеца.

в) финансирания – те могат да имат за свой източник държавния бюджет или неправителствени фондове. От тях се отпускат средства на фирмите за осъществяване на социални или инвестиционни проекти при спазването на определени условия. Финансирането се извършва на основата на проведен конкурс или други определени условия.

3. Структура на капитала – съотношението между различните елементи от състава на капитала на фирмата, изразен в процент дава представа за капиталовата структура.

Общата капиталова структура характеризира съотношението между собствения и привлечения капитал и общата величина на капитала, включен в стопанската дейност на фирмата. Определя се:

КС = СК.100 / ОК

или

КС= ПК.100 / ОК

където:

КС – Капиталова структура
СК – собствен капитал
ПК – привлечен капитал
ОК – общ капитал

От тези две формули следва, че капиталовата структура би могла да се изследва и анализира и чрез съотношението между собствения и привлечения капитал и обратно. Тя е важен показател за финансовата самостоятелност или платежоспособност на предприятието Ксам и неговата задлъжнялост Кз.

Ксам= СК / ПК

или

Кз= ПК / СК

Капиталовата структура е благоприятна, когато привлечения капитал е 40-50% от величината на собствения капитал. Препоръчително е съотношението, при което ПК е 30% от СК.

Проблемът за структурата на капитала на фирмата възниква, защото при увеличаване дела на привлечения капитал се реализират редица положителни ефекти, по-съществени от които са:

= по-ниска е цената на привлечения капитал;
= нараства възвръщаемостта на собствения капитал;
= данъчните облекчения губят своята привлекателност;

В същото време обаче възниква и поредица от отрицателни ефекти като:

= нарастване на финансовия риск;
= нарастване на риска от фалит на фирмата;
= нарастване на ограниченията от страна на кредиторите за използване на заемния капитал;

Цената на капитала се определя от неговата доходност, която фирмата трябва да осигури на инвеститорите и се изразява в процент към пазарната стойност на съответната част от капитала. В този смисъл цената на капитала се проявява като алтернативния разход на инвеститорите, предоставящи капитал на фирмата.

Трябва да се подчертае ,обаче, че структурата на капитала на фирмата може да бъде изменяема в сравнително тесни граници, тъй като върху нея оказват влияние редица фактори. По-важните от тях са:

= целите на фирмата;
= типичната структура на капитала в отрасъла, към който принадлежи фирмата;
= наличието на вътрешни източници за финансиране на капитала;
= дивидента политика;
= степента на концентрация на собствеността;
= кредитни ограничения, в това число:

- размерът на фирмата;
- нарастването и структурата на активите;
- стабилността на приходите;

= цената на заемния капитал, определяна от размера на договорената лихва за ползването му;
= цената на собствения капитал, определяна от размера на отчисленията от печалбата на собствениците на капитала;
= равнището на данъчното облагане;
= очакванията за инфлация;
= достъпност до заемен капитал и предлагане на заемен капитал;
= състоянието на капиталовия пазар;

------------------------------------------------

0056: Пласмент и продажби на фирма.

2010-12-22T01:32:00.000-08:00

Пласментът е съвкупност от действията и отношенията между фирмата и нейните клиенти, касаещи преминаването на собствеността на продуктите от производителя (фирмата) към потребителя или търговския посредник. Той обхваща всички процеси, свързани с предоставянето на стоки и услуги на потребителите чрез пазарна размяна.

Фотоизточник: images.google

Пласментът е последната фаза на възпроизводствения процес, като осигурява възвръщаемостта на вложените разходи чрез парични постъпления и така влияе на развитието на фирмата. Той има за цел не само да отговаря на съществуващото търсене, но и да създава ново търсене и нови потребности. Продажбата представлява част от дейността, при която преминаването на собствеността на стоката става срещу цена, която купувачът е длъжен да заплати. Продажбата може да представлява и сключване на договор, обработване на поръчките, изпращане на стоки и др. Дистрибуцията е съвкупност от дейности по разпределението и придвижването на готовия продукт до купуването му от клиента. За успешното развитие на фирмата е нужно изготвяне и оформяне на подходяща пласментна политика. Тя е в пряка връзка с маркетинга на фирмата, а решенията по пласментната политика се основават на детайлен анализ на средата, в която е поставена всяка фирма. При формирането на пласментната политика фирмата избира и вида на системата за дистрибуция. Тя може да бъде изградена на два типа принципи: вертикален и хоризонтален. Хоризонталната дистрибуционна система се изгражда на едно йерархично равнище и включва система от търговци на едро и дребно и изявен лидер. Вертикалната дистрибуционна система включва един или няколко търговци на едро и дребно и по този начин обхваща няколко йерархични равнища.
Организацията на пласмента и продажбите се състои от 3 основни момента: проучване на пазара, планиране на пласмента и продажбите и изграждане на дистрибуционна система.
Проучването на пазара представлява събиране, обработване и анализиране на информация, нужна за вземането на решения за пазарната политика на фирмата.
Целта на пазарното проучване е постигането на минимален риск при реализирането на фирмената стратегия. Затова трябва да бъдат осигурени познания за потенциалните клиенти им обкръжението им, специфични сведения за търсените стоки по различните им критерии, прогнози за развитието и преспективите на пазара; информация за особеностите на целевия пазар, тенденции на производството и потребителите, особеностите на продукта, потребителите , конкурентите и др.
Средствата и източниците на информация са различни за количествените и качествените изследвания на пазара, затова е и нужна ефективана информационна система. Тя помага за увеличаване на продажбите и вземането на най-добрите управленски решения за достигането на поставените пласментни цели.
Планирането на пласмента и продажбите обхваща формулирането целите на пласментната дейност, средствата и начините на изпълнението им и прогнозиране на характеристиките на бъдещите продажби. При планирането на пласмента на фирмата се изготвя основния документ – пласментният план. Той е координиран с всички раздели на плана на фирмата за производство, снабдяване, финанси и др.
Съществува следния алгоритъм на изготвянето на пласментния план:
1.    Анализ и оценка на състоянието и тенденциите в развитието на пазара и факторите, които влияят на оборота, продажбите, пазарния дял, разходите, печалбата и рентабилността.
2.    Определяне на количествени цели, стойностни цели и цели по периоди на пласмента.
3.    Набелязване на действията, които осигуряват изпълнението на целите на пласмента в съответствие с пласментната политика.
4.    Определяне на необходимите за изпълнението на плана ресурси.
Изграждането на дистрибуционна система е всъщност обвързването на фирмата с други фирми, които осигуряват дистрибуция на продуктите за пазарите, които предприятието обслужва. Тя се състои от 2 основни компонента: канали за реализация и физическа дистрибуция.
Каналите за реализация представляват съвкупности от организации, които се занимават с придвижването на продукта от производителя до потребителите. Съществуват два начина на пласмент: пряк – осъществява се пряка връзка с потребителя, и непряк – част или цялата реализация на продуктите става чрез посредници. Спецификата на продуктите влияе върху характеристиките на каналите за реализация, поради което могат да бъдат използвани различни по състав и структура канали. При избор на канали за реализация фирмата трябва да анализира широк спектър от фактори, свързани с: целите и ресурсите на фирмата, клиентите на фирмата, пазара, продукта, средата и др.
Вторият компонент на дистрибуционната система, физическата дистрибуция, осъществява пласмента чрез разпространение на стоките при възможно най-ниски разходи. Това съответно предполага евтин транспорт, намаляване на запасите и използването на малък брой складове. В тази връзка в предприятието се вземат решения за приемането и предаването на поръчките за продажби, за сладовите дейности, за запасите, за транспортирането на продукцията.
Стимулиране продажбите на фирмата става чрез използване на различни средства с насърчаващо действие, целящи да ускорят или усилят покупателната реакция на пазара. Към мерките по стимулиране на продажбите се отнасят стимулиране на потребителите чрез разпространение на мостри, купони, конкурси, талони, демонстрации, стимулиране в сферата на търговията, отстъпки за покупка, предоставяне на мостри безплатно, стимулиране на собствения търговски персонал чрез премии, конкурси.
Средствата за стимулиране на продажбите могат да се разделят на две групи: подпомагащи и неподпомагащи създаването на привилегии за потребителите. Способстващите формирането на привилегии за потребителите средства обикновено съпровождат търговското послание с предложение за отстъпка, а средствата несъздаващи привилегии в очите на потребителите са опаковки продавани по намалени цени, предложения за връщане на парите обратно и др.
Стимулирането на продажбите се оказва най-ефективно при използването му в съчетание с реклама. С решението да се прибегне до стимулиране на продажбите фирмата е длъжна да определи задачите му, да подбере необходимите средства, да разработи програма, да организира предварителното й изпробване и осъществяването й в реалната действителност, да осигури контрол при провеждането й и да направи оценка на постигнатите резултати.
------------------------------------------------

0055: Основен движещ мотив в дейността на фирмите.

2010-12-11T02:21:00.000-08:00

Основният движещ мотив в дейността на фирмата е максимизирането на печалбата. Нейният обем зависи от размера на някои основни и променли величини, каквито са приходите и разходите. Като стопанска единица, фирмата купува производствени фактори, за които прави разходи. С помощта на закупените ресурси и наличната техника, технологи и организационен опит тя създава продукция, която продава на пазара и получава приходи.

Фотоизточник: images.google

Съотношението между приходите и разходите определя фирменото поведение по отношение на производството и предлагането. С оглед на това, съществено значение в микроикономическото познание заема теорията за приходите и разходите на фирмите, тяхното формиране и условия за минимизиране на разходите в краткосрочен и дългосрочен период и максимизиране на приходи в перспектива. Главното в случая е наличието на конкретни и измерими фирмени цели и план за тяхното постигане.
------------------------------------------------

0048: Фирмени финанси.

2010-11-29T23:15:00.000-08:00

Основна цел на финансовият мениджмънт на всяка фирма е непрекъснато увеличаване на нейната печалба и на нейното богатство. Тази цел може да бъде изпълнена чрез използване на определени методи и инструменти,чрез които да се установи финансовото състояние на фирмата. Предмет на фирмените финанси е оценяване на финансовото състояние и вземане на адекватни решения.

Фотоизточник: images.google

Трябва да се изпълнят и някои изисквания по отношение на използваната информация като:
-достоверност на използваната информация
-съпоставимост на използваната информация
-методологическа издържаност при изследване на финансовото състояние на фирмата.
В зависимаст от целите трябва бъдат подбрани и използвани най подходящите методи или модели за изследвоне и оценяване. Ако целта е да се изследва печалбата,трябва каот метод да се използва факторния анализ на или да се опредлят факторите влияещи върху печалбата и всеки фактор да се изследва и изучи. Констатирането на финансовото състояние служи за вземането на адекватни решения.
------------------------------------------------

0047: Създаване на система за управление на човешките ресурси във фирмата:

2010-11-28T07:44:00.000-08:00

За да създадете подходяща съвременна система за управление на трудовите човешки ресурси във Вашата фирма е необходимо да предприемете цяла една поредица от конкретни мероприятия, доброто изпълнение на които зависи в много голяма степен от доброто познаване, из основи на всички етапи от дейността на Вашата фирма. Т.е. много е трудно някой друг да свърши тази работа вместо Вас, освен ако не искате само едно формално решение, за да подхвърляте по бюрото си малко повече документация. Ако случая не е такъв, запрятайте се, че работа Ви чака, при това много важна. Тази работа може да отключи за Вас лоста да използвате чуждия труд.

Фотоизточник: images.google

Пример: Ако сами може да свършите 1 единица от работа и да не Ви остава време за нищо друго (ако имате да речем бакалия), то добре свършената организационна работа по планирането на човешките ресурси във Вашата фирма, може да Ви позволи с еднаква лекота да привличате на работа за Вас както 100, така и 1000 или 10000 служители, чрез които за същото време ще свършвате 100, 1000 или 10000 единици работа, като при това може да Ви остава и свободно време (защото другите ще работят за Вас по правилата, които Вие сте създали за тях).

Фотоизточник: images.google

И така, нека да сме конкретни:
1. Разработване на организационна стратегия за управление на човешките ресурси - Изследване на спецификите на фирмената култура, организационните структури и системи. Анализ и определяне на ключовите параметри. Формулиране на концепция за фирмена стратегия по отношение на човешките ресурси. Изработване на стратегия.
2. Планиране на персонала - Анализ на структурата и характеристиките на фирмата. Определяне на необходимите за отделните фирмени структури длъжности и брой служители.
3. Подбор на персонала - Определяне на професионалния профил на подходящия за конкретната фирма и конкретната позиция служител. Изготвяне на методология на подбор в съответствие с характеристиките на търсената длъжност. Реализация на етапите от подбора. Изготвяне на професионално становище за кандидатите.
4. Разработване на длъжностни характеристики - Определяне на професионалните критерии за отделните длъжности. Определяне на основните характеристики за всяка длъжност. Изработване на формуляри с длъжностни характеристики.
5. Разработване на система за оценка на персонала - Изработване на професионални профили. Определяне на общите за фирмата и специфичните за всяка длъжност критерии за оценка. Изработване на методология за оценка. Подготовка на стандартни формуляри за регистрация на резултатите.
6. Извършване на професионална диагностика:
• Индивидуална диагностика - Съставяне на професионални профили за съответните длъжности. Разработване на методология за оценка на професионално значимите качества на служителите. Провеждане на диагностиката. Изготвяне на индивидуални профили.
• Организационна диагностика - Изследване и анализ на фирмената практика в областта на човешките ресурси. Идентифициране на основните параметри и проблемни области. Изготвяне на професионално становище.
7. Подготовка на програми за обучение и развитие на персонала -
Изследване и анализ на потребности на служителите. Изследване на мотивацията на служителите. Изготвяне на програма за развитие на служителите в фирмата. изготвяне на програма за обучение. разработване на програми за въвеждане на новите служители във фирмата.
8. Състема на заплащане - разработване на вътрешни правила, касаещи труда и работната заплата на персонала, в съответствие с действащото законодателство; изготвяне длъжностното и поименно разписание на длъжностите, работните заплати на служителите; вътрешни правила за работна заплата.
9. Принципи за освобождаване от работа и пенсиониране на персонала във фирмата - изготвяне на документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяване на трудовите и служебните правоотношения на служителите, както и други документи по Кодекса на труда; налагане на дисциплинарни наказания на служителите; подготвяне на заповеди за изплащане на обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.
10. Осигуряване на условия за труд във фирмата – взеимане на мерки и разработване на стратегия за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
------------------------------------------------

0046: Човешките ресурси са решаващи за успеха на всяка фирма.

2010-11-22T03:22:00.000-08:00

Човешките ресурси /персонала/ са решаващият фактор за фирмения успех. Хората са най-ценният ресурс не само защото фирмата плаща много скъпо за тях, но и поради обстоятелството, че хората със своя интелект създават и поддържат всички фактори на производство.

Фотоизточник: images.google

Планът за управление на човешките ресурси трябва да произтича от мисията, целите и стратегията на фирмата, да осигурява изпълнението на производствената програма и да способства за постигане на максимално висока ефективност.
Определянето на политиката, основните цели и стратегиите, съставляват стратегическата част на управлението на човешките ресурси. Комплексът от конкретни дейности, които планирате да извършите по отделните направления на осигуряването, развитието, продуктивното използване персонала съставлява оперативната част на управлението на човешките ресурси.
------------------------------------------------

0045: Приходи на фирмата.

2010-11-14T01:04:00.000-08:00

По своята същност приходите на фирмата се всички парични постъпления, които тя получава от реализацията на произведената продукция. Очевидна е връзката между приходите и количеството на продадената продукция по определена цена. При различните пазарните структури, цената варира в съответствие с еластичността на пазарното търсене на продукта, предложено от фирмата. Но принципа на приходната фуния е разположен в друго пространство на пазарната стратегия. Ето един примерен модел за проходна фуния.

Фотоизточник: images.google

В зависимост от характера на пазара, цените на всяка продадена единица могат да бъдат както едни и същи, така и да се различават. При което: по-малки количества да се продават на по-висока цена, а по-големи на по-ниска. Ето защо при анализа на приходите на фирмата в икономическата теория и практика се използват 3 техни разновидности и това са: общ приход TR, среден приход AR, пределен приход MR.
Общия проход TR наречен още съвкупен, представлява общата сума на постъпленията от продажбите на фирмената продукция за определен период от време. Той се определя от количеството продадена продукция и цената на единица продукция. Зависимостта между тези величини може да бъде представена със следния израз: TR = Q.P
За да се оцени какво влияние върху приходите на фирмата оказва изменението в количествената реализация на продукцията се използват показателите за AR /среден/ и MR /пределен/ приход.
Средния приход АR или прихода от единица продукция се определя като отношение на TR към количествената реализация на продукцията. Изразява се:
AR = TR / Q
Очевидно е, че АR е равен на продажната цена (AR = Q.P / Q = P).
Той отразява
еластичността на търсенето на продукцията на фирмата.
Пределния приход МR е допълнителен приход, с който се увеличават TR при продажбата на всяка следваща, допълнителна единица продукция. Той се определя от съотношението между прираста на ΔTR и прираста на количеството продадена продукция ΔQ. Може да се представи с израза:
МR= ΔTR. / ΔQ
МR е важен критерий за оптимизиране на предлагането на фирмата. МR е величината, с която се измерва динамиката на TR при нарастване обема на производството.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0044: Приходи и разходи на фирмата.

2010-11-06T01:28:00.000-07:00

Основните променливи, от които зависи поведението на фирмата са нейните приходи и разходи. Фирмата е стопанска единица, която използва производствени фактори, за да произвежда стоки и услуги за пазара. Като стопанска единица фирмата купува производствени фактори. За покупката на производствените фактори тя прави разходи. С помощта на закупените ресурси, тя създава продукция, а от продажбата на своята продукция получава приходи. Основен движещ мотив в дейността на фирмата е максимизиране на печалбата. Размерът й зависи от динамиката на основните променливи величини каквито са приходите и разходите.

Фотоизточник: images.google

Съотношението между приходите и разходите в баланса на фирмата определя ефективността на нейната дейност изразена в печалбата. Затова оценката на тези две величини има важно значение за фирменото поведение по отношение на производството и предлагането. За разлика от приходите, разходите са елемент, който фирмата управлява по-непосредствено. Те са пряко свързани с производствената функция на фирмата. С оглед на това, съществено място в микроикономическото познание заема теорията за приходите на фирмата, която наред с основните закономерности за тяхното формиране разглежда и условията за минимизиране на разходите в краткосрочен и дългосрочен период.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0043: Необходим ли е на финансово - счетоводен анализ за фирмата?

2010-11-01T07:17:00.000-07:00

В съвременните условия на пазарна икономика, когато различните видове собственост са равнопоставени, просперитетът на всяка фирма зависи преди всичко от ефективността на нейната стопанска дейност. Актуалността на финансово - счетоводния анализ се предопределя от реалния преход към пазарно стопанство и нарастващата конкуренция между фирмите. В условията на плановата икономика финансовите анализи, извършвани разбира се с други методи и други цели, бяха изместени от конкурентните стопански субекти към центъра на икономическата власт.

Фотоизточник: images.google

Отделните фирми нямаха самостоятелност при управлението и вземането на решения и поради това не беше нужно да анализират финансовото си състояние. Това се правеше от централно планиращите органи.
При новите конкурентни условия, налагани от развиващото се пазарно стопанство, анализът на финансовото състояние е въпрос на ефективен мениджмънт, на търсене на предимства пред конкурентите, на стратегия за краткосрочно и дългосрочно бъдещо развитие.
При тези условия на отворен пазар в силна конкуренция всяко едно конструкторско, технологично, техническо и управленско решение следва да се базира на обстоен анализ на голяма по обем техническо и икономическа информация. Финансово счетоводния анализ се явява като междинен етап в процеса на управлението между събирането на информацията и вземането на едно управленско решение. Анализът освен това служи не само като база на вземането на едно или друго управленско решение, но той лежи и в основата на стопанската стратегия, която фирмата ще следва през един по-кратък или по-дълъг период от време.
Финансово-счетоводния анализ е свързан с разчленяване на проучваните финансови обекти във фирмата на техните съставни части с оглед на по-пълното опознаване на тяхната същност и характерно поведение. Той е функция, без чието осъществяване е немислима реализацията на управлението на фирмата като процес. Както планирането и отчитането, така и контролът и регулирането са немислими без практическото му осъществяване.
В зависимост от целите на изследването, резултатите от анализа в най-общи линии се използват за:
- даване цялостна оценка на резултатите от стопанската дейност в т.ч. и на проведените мероприятия по опазване на околната среда;
- разработване основните показатели и нормативи за текущата дейност;
- оценка на резултатите от проведените мероприятия за разкриването на резервите и пътищата за тяхната мобилизация;
- обосноваване стратегията за развитието на фирмата.
В съвременните условия, при растяща несигурност и висока степен на риска нараства, необходимостта от динамична оценка и анализ на финансите на фирмата. Извършва се изследване за да се получат финансово-счетоводните резултати, финансово състояние и финансова структура на фирмата. По този начин се създава основа за вземане на мотивирани финансово-икономически решения.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0042: Формиране на печалба в тарговските фирми.

2010-10-25T11:54:00.000-07:00

В условията на развиваща се пазарна икономика у нас все по-голямо значение придобиват проблемите, свързани с просперитета на търговската фирма. В този смисъл печалбата е основна цел, движещ мотив и източник за задоволяване на значими лични и обществени потребности във всяко общество.
В съвременната демократична държава търговските фирми се стремят към реализиране на максимална печалба, която е не само цел и обикновено възнаграждение на вложените капитали, а и фактор за растежа им, доказателство за рационалността на тяхното управление, за успехите на активността и риска, който предприемачите поемат когато инвестират.

Фотоизточник: images.google

Държавата от своя страна упражнява контрол, върху благата и ресурсите с цел, защита на публичните интереси на обществото и желанието, то да бъде по богато.
Данъците са част от Националния доход на всяка една страна. Те са парична удръжка от богатството на данъкоплатците, имащ задължителен характер. Данъците трябва да са съобразени с финансовите възможности на данъчно задължените лица, за да могат те да ги посрещат и в същото време да не се затруднява съществуването им.
Това може да бъде разгледано като форма на принуда, която държавата облича в законова, като създава строга нормативна уредба, благодарение на което данъците се превръщат в начин на финансиране на публичния сектор от данъкоплатците. Затова е абсолютно задължително, правилното прилагане на нормативната уредба от данъчните власти, което води до укрепване на властта, а от там и на цялото правителство и на самата държава.
Печалбата е основен мотив за осъществяване на конкурентно предлагане на продуктовите пазари. Ако фирмите имаха нулеви резултати (нито печалба нито загуба) за предприемачите не биха съществували аргументи за оставането им в бизнеса, тъй като алтернативата да спестяват би се оказала по-изгодна. Отрицателните резултати, от своя страна, водят до декапитализиране и последващо влошаване на състоянието на фирмите до нива, предизвикващи банкрут. Ето защо без перспективата от печалба малко производители биха се ангажирали с производството и предлагането на стоки и услуги. В различните фирми печалбата придобива реални, парични измерения. Това е така, защото печалбата е функция на обема на продажбите, променливите разходи и пределния доход.
Печалбата може да търпи промени вследствие прилагането на различни пазарни стратегии, с чиято помощ фирмата може да въздейства върху цените и обема продажби. Голе¬мите фирми имат определено по-големи възможности от малките за въздействие върху приходите, които получават, а оттам и върху реализираните печалби. Може да се твърди, че печалбата е основен мотив за осъществяване на предлагане в пазарната икономика. Без перспективата от печалби няма причини, които да мотивират предприемаческия дух и усилия. Формирането на печалба отваря нови перспективи пред фирмата, пред нейните собственици и мениджъри. Банките гледат определено по-благосклонно на фирми, които могат и реализират печалби.
Размерът на печалбата определя поведението не само на про¬изводителите, но също и на потребителите, които обикновено определят печалбите на производителите като твърде високи. За да е вярно това твърдение е необходимо и цените на продаваните стоки да бъдат високи. В условията на монопол такова положение може и да се осъществи. На конкурентния пазар обаче цените са определящ фактор за обема на продажбите. Така, ако даден производител реши да реализира значителни печалби, той трябва да повиши значително и цената. Високата цена моментално би отблъснала потребителите, като неговата стара пазарна ниша веднага би била заета от конкуренти с по-ниски изисквания към печалбата. Ето защо може да се твърди, че пазарният механизъм не само решава основните икономически въпроси, но той действа и като ограничител пред амбициите и възможностите на мениджърите за максимизация на печалбата, вследствие на ценови решения.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0041: Имат ли недостатъци малките фирми? (Imat li nedostataci malkite firmi?)

2010-10-19T06:55:00.000-07:00

Освен характерните предимства, на малките фирми са им присъщи и редица негативни черти и проблеми, които произтичат от тяхната същност. Някои от по-важните от тях са:
•    остьр недостиг на собствен капитал при навлизане в бизнеса;
•    слаби възможности за ползване икономии от обема на производство;
•    липса на възможности за израстване в кариерата на членовете на персонала;
•    по-ниска ефикасност на организационната структура;
•    ограничени възможности за инвестиране в иновации;
•    ограничени възможности за външно финансиране поради по-високата степен на инвеститорския риск.

Фотоизточник: images.google

Успешно развиващите се малки фирми са заинтересовани да съкращават драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара.

Друга очертаваща се тенденция произтича от сегментацията на пазара. В условията на динамично развиваща се практика на подизпълнителски дейности, малките фирми трябва да покажат големи технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големите консорциуми и международни компании.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0040: Юридически и икономически статут на Търговските фирми според българското законодателство.

2010-10-14T10:32:00.000-07:00

Според Търговския закон (ТЗ), търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки :

покупка на стоки с цел препродажба в първоначален или променен вид;
продажба на стоки от собствено производство;
покупка на ценни книги с цел препродажба ;
търговско представителство и посредничество;
комисионни, спедиционни и превозни сделки;
застрахователни сдлки;
банкови и валутни сделки;
складови сделки;
лицензионни сделки;
стоков контрол;
сделки с интелектуална собственост;
хотелиерски, туристически, рекламни и други услуги;
покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
лизинг.

Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.
Според правния си статут търговските фирми биват дружества на личността (ЕТ) и капиталови дружества

събирателни,
командитни,
ООД,
АД,
командитни дружества с акции.

Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Търговските дружества са юридически лица. В определените от закона случаи може да се учреди дружество и от едно лице. Имуществото на всяко капиталово дружество се разпределя в акции или дружествени дялове.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0038: Бизнес и делова етика в консултантска фирма.

2010-10-07T06:23:00.000-07:00

В бизнеса деловата фирмена етика като част от фирмената култура са от изключително значение за развитието на всяка фирма. Чрез определената бизнес и делова етика се синтезират въпроси, свързани с:
-    ценностите на фирмата;
-    отношенията между служителите и ръководството;
-    отношенията към партньорите;
-    отношения към остри проблеми на околната среда –например екологични проблеми и пр.

Фотоизточник: images.google

Ако се направи анализ на утвърдената етика в голяма консултантска фирма ще стане ясно, че тя е ангажирана с дейности, насочени към консултиране при изготвяне на бизнес планове, инвестиции в недвижими имоти, други финансови инвестиции. Такава фирма също може и да подпомага финансирането по европейски програми и пр. със съответните методики и инструкции. Консултантската фирма обикновено с потребители и клиенти от частния сектор, но е ангажирана и с проекти в областта на публичните финанси. Въз основа на тези свои бизнес ангажименти и продукти, необходимо е компанията да има изграден фирмен кодекс, в който залягат най – важните аспекти на дейността й и принципния подход към решаването на възникващите проблеми. В следващи публикации ще се спрем и на конкретни аспекти на фирмената етика.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0037: Ценова политика на фирма.

2010-09-29T04:50:00.000-07:00

Ценова политика на фирма се явява нейната концепция за фирмената стратегията за изменението на цените, като се отчита динамиката на търсенето и предлагането. Следователно, ценовата политика е важен компонент на общата маркетингова стратегия на фирмата.
В тази връзка, трябва да се отбележи, че цената е сложна зависимост от множество функции и аргументи (независими променливи). В основата си цената се явява парична сума или еквивалент, който се иска за стока или услуга в даден момент на определен пазар. Пазарната цена е цената на продукт или услуга, получена в резултат от взаимодействието на пазарните сили на търсенето и предлагането.

Фотоизточник: images.google

Ценовата политика на фирмата е специфична и иэключителна важна област от общата стопанска политика и стратегияр эащото от установените цени пряко эависят както количествата на продажвите, така и приходите,печалбата и динамиката на раэвитие на фирмата. Основните цели на биэнесполитиката на фирмата могот да бъдат твърде раэнообраэни /эавоюване на определен паэарен дял, раэработване на нови иэделия эа утвърждаване на паэари, ростигане на определен ръст на печалбата и т.н./, но във всички случеи важно средство эа достигането им е формирането и реалиэацията на раэгърната и действена ценова политика.

Ценовата политика представлява система от оперативно /краткосрочно/ и стратегическо /дългосрочно/ управление на цените. Обхваща всички мероприятия и действия, свързани с цените. Има эа эадача да определи и осигури прилагането на приемливи цениза потребителите и иэгодни эа фирмата, в конкурентните паэарни условия, в които тя работи и с отчитане на нейните вътрешнопроиэводствени фактори.
Върху цената влияят митническата политика и степента на държавно регулиране. С разширяването на международния пазар националните цени на стоките и услугите се определят в съответствие с международната цена и търсенето и предлагането на вътрешния пазар. На практика, цената е динамична величина. Стойността й във всеки момент от времето е оптимум. Това предполага, че при съставянето или актуализирането на бизнес план, или при съществуващо производство, цената трябва да се преизчислява и след пространен анализ да се актуализира или съхрани на съществуващото равнище.
Иэбраната и прилагана от фирмата ценова политика окаэва раэнообраэно въэдействие върху нейната дейност в следните направления:
•    -върху рентабилността и доходността на фирмената дейност, а следователно и въэможностите эа просперитет на фирмата
•    -върху печалбата, което във висока степен определя структурата на проиэводствено-стопанската дейност и текущите методи на работа на фирмата
•    -върху финансовата стабилност на фирмата, а от тук и върху нейната способност эа рискови операции
•    -върху конкорентността на фирмата и реалиэирането на въэможните конкурентни предимства
•    -фърху установяването на определени отношения с купувачите и обществото, у които се съэдава конкретна представа эа фирмата и проиэвежданите от нея стоки и услуги
Ценовата политика може да се възприеме като основен курс на действие на фирмата в областта на цените и ценообразуването и съдържа няколко основни елемента:
•    определяне и формиране на основните дългосрочни и краткосрочни цели в областта на цените и ценообразуването
•    формулиране и утвърждаване на основните принципи на ценообразуването и степените на свобода, т.е. границите на отклонение от тях
•    изграждане на действена организация на ценообразуване във фирмата и регламентиране на функциите и задачите на конкретните структурни звена
o    вземане на конкретни решения по цените, тяхното изменение и регулиране.
Ценовата политика и ценообраэуването са основни направления в дейността на фирмата. Основната им цел е раэкриването на такава цена, която да отраэява баланса между раэходите на потребителите эа придобиването и иэполэването на стоките и услугите и раэходите на фирмата эа тяхното проиэводство и реалиэация.Поради таэи причина ценовата политика и определянето на конкретните цени трябва да са ориентирани и насочени преди всичко в сферата на търсеното, защото паэарния успех на фирмата в голяма степен эависи от съэдаването на благоприятна представа у потребителите эа проиэвежданите и предлагани стоки и услуги, както и эа фирмата като цяло.
Така, че е невъзможно да бъдат формирани, утвърдени и пазарно реализирани адекватни цени, оказващи благоприятно въздействие върху стопанската дейност на фирмата, без наличието на ефективна ценова политика. Последната се доразвива и конкретизира в ценовата стратегия на фирмата, която заема централно място в процеса на ценообразуването.
Ценовата политика на фирмата представлява съвкупност от дългосрочните цели в областта на цените и ценообраэуването и начините за осъществяването им. Това означава да положат основите за дългодрочното определяне на равнището, структурата и реализацията на цените, което е от съществено значение за фирмата, тъй като съществуват редица фактори, които могат да предизвикат висока динамика на пазарните цени
Едновременно с това ценовата политика следва да се възприема и като непосредствено отношение на фирмата към купувачите
Главното изискване към ценовата политика е тя да съдържа реално достижими цели. За целта е необходимо да се направи задълбочен анализ и да се даде отгвор на множество въпроси в четери основни области:
1.Първата основна област е характеристика на конкретната стока или услуга. Тук трябва обективно да се установи в каква степен стоката или услугата задоволява потребностите на основното си предназначение, за какви цели още може да бъде използвано и какво място заема в сравнение с аналогичните конкурентни стоки и услуги продавани на пазара. Да се определи каква е идеалната представа на потребителите за нея, кои са силните и слабите страни
2.характеристиката и особеностите на пазарното търсене в три важни направления:
•    обхват и емкост на конкретния пазар или пазарен сегмент
•    структура и форма на пазара- колко и кои са местните производители и продавачи, колко и кои са основние потребители и т.н.
•    тенденции в развитие на пазара- как се изменя търсенето и в зависимост от какво,кои фактори привличат или отблъскват потребителите и т.н.
           3.характер и особености на конкуренцията- трябва да се установи кои са основните конкуренти, какъв е тяхния пазарен дял и т.н.
4.обективна стратегическа оценка на състоянието и възможностите на фирмата.Определят се силните и слаби страни на фирмата.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0036: Какво е това акционерно дружество (АД)?

2010-09-27T00:55:00.000-07:00

Акционерното дружество е фирма, чийто капитал е разделен на акции. Такова дружество отговаря пред кредиторите си с имуществото си до размера на обявения капитал. Във фирмата на АД се включва означението „акционерно дружество” или просто АД.

То може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица. Когато АД се образува от едно лице, с учредителен акт се утвърждава уставът и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите.

Акционелно дружество е подходящата форма за функциониране на бизнес с по-големи мащаби.

Фотоизточник: images.google

Учредителният акт се съставя писмена форма. Учредители са лицата, записали акции на учредителното събрание. Капиталът и стойността на акциите се определят в левове, като минималната стойност на капитала на АД е 50 000 лв.

Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова, застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване, се определя с отделен закон. Капиталът трябва да бъде изцяло записан. Дружеството не може да записва акции от капитала си.

Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на дружеството, учредителите са задължени за вноските срещу записаните акции. Минималната номинална стойност на една акция е един лв. По-голяма номинална стойност на акцията трябва да бъде определена в цели левове.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

0035: Основни цели при управление на фирма. Целеполагане.

2010-09-22T08:02:00.000-07:00

Основна функция на управлението на всяка фирма е целеполагането. В основата на тази функция лежи формулирането на главната стратегическа цел на фирмата и по-нататъшното композиране, в резултат на което се образува „йерархическото дърво на целите”. Съдържанието на управленската функция целеполагане включва логическо обвързване между цели, програми и структури на управление. Формулирането на целите трябва да започне с определянето на кръга от дейности, които предстоят да бъдат извършени в съответната фирма. За всяка определена цел трябва да се посочи най-важният резултат, количествено изразен и качествено характеризиран. Това означава, че целите трябва да бъдат точно определени в измерими показатели.

Фотоизточник: images.google

Формулирането на целта трябва да включва и предполагаемият срок за нейното осъществяване. Правилното формулиране на целта трябва да включва и точното определяне на разходите за нейното достигане. Формулирането на целта изисква и уточняване на конкрентите критерии, които ще потвърдят, че целта е постигната. Целеполагането включва и елементи като: обвързване на целта с други цели, ресурсно осигуряване на целта, участието на колективите при формулиране на нови цели на базата на разкрити резерви и др. След формулиране на целта се преминава към изграждане на програмната структура . Правилното и обосновано определяне на целите в организации и фирми има съществено значение за техния просперитет. Целите са инструмент за управление, инструмент, имащ различни начини за прилагане. Различни са начините и подходите при определяне на краткосрочните и дългосрочните цели. В никакъв случай обаче не трябва да се противапоставят стратегическите цели и финансовите, както дългосрочните и краткосрочните цели на фирмата. Реализацията на програмата се свързва с вземането на оперативни решения, чрез които се осигуряват действия, водещи до изпълнението на поставената цел. Най-важното за постигането на поставената цел е разработването на подходящи мероприятия.
При решаване на стратегическите проблеми целите се използват като критерии за вземане на решения, свързани с необходимостта от изменения в дейността на организацията, стесняване или разширяване на пазарната политика и т.н.
Всяка организация сама избира философията за ранжиране на целите си. Независимо от това изборът на целите в отделните фирми най-общо намира израз в следните направления:
1. Икономически цели, свързани със:
    оптимизация на цялостния процес за използване ресурсите на фирмата;
    осигуряване на необходимото (достатъчно) равнище за възвращаемост на инвестициите в дългосрочен период. Тази цел е много важна за оцеляването на редица организации, защото при малка или отрицателна възвращаемост на инвестираните средствафирмата ще банкрутира.
Икономическите цели в много случаи оказват най-голямо влияние върху поведението та фирмите при формулиране на целите, използвани п ри управление и контрол.
2. Социални и неикономически цели, отговорящи на потребностите и стремежите на персанала, зает в организацията.
3. Цели, свързани с налагани ограничения от влиятелни външни представители върху свободното решаване на проблемите от фирмата като акционери, законови изисквания за заплати и др.
Особено внимание при определянето на трябва да се обръща на факторите, съдействащи за засилване конкурентните позиции на фирмите. Най-често като такива фактори се явяват:
    Ръстът (непрекъснат) на обема на продажбите; този ръст най-малко трябва да е равен на общата тенденция на отрасъла, в който фирмата развива своята дейност. Това позволява фирмата да запази своя дял на пазара;
    Увеличаване относителния дял на пазара с оглед повишаване ефективността от дейността на фирмата;
    Нарастване на печалбата – ресурс, който осигурява ресурси за реинвестиране в организацията ;
    Ръст на дивидентите, падащи се на една акция. Това от своя страна води до нови инвеститори;
    Непрекъснатото разширяване на асортимента на предлаганите стоки с нови продукти;
    Постоянно разширяване на кръга на купувачите на предлаганата от фирмата продукция;
    Недопускане резкисезонни или циклични колебания в обема на продажбите или печалбата. Това може да доведе до загубване на конкурентната позиция от неефективно използване на ресурсите, предезвикано от външни фактори.
Отчитането на влиянието, което тези фактори оказват, е индикатор за осигуряване потенциална дългосрочна (стратегическа) рентабилност на организацията.
Не трябва да се забравя, че върху целите, които организациите си поставят, немалко влияние оказват и такива организационни фактори като: увереността на ръководителите, заемащи важни длъжности, за запазване на местата си; стремеж за завоюване на престиж в очите на местното население; израстването с служемната ейрархия; предубежденията пр назначаване на работа и т.н. Отчитането и на тези фактори е предпоставка за успух и просперитет на организацията, който тя постига при реализация на разработваната стратегия и удачно поставени цели.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0034: Технологии за сливане на фирми.

2010-09-10T09:44:00.000-07:00

Сливането на фирми може да стане по три различни начина - чрез сливане, чрез поглъщане и чрез изкупуване на акциите с право на глас на набелязаната фирма.
Сливане (консолидация)
В този случай мениджърските екипи на двете фирми са оторизирани от общите събрания да преговарят за сливането им. Преговорите обикновено продължават няколко месеца, през които се уточняват бъдещия бизнес на новата фирма и очакваните ползи от обединението.

Фотоизточник: images.google

След вземане на решение за сливане двете отделни фирми престават да съществуват като отделни юридически субекти. Образува се нова фирма, която е правоприемник на слетите фирми и акционери на която са акционерите на отделните фирми.
Поглъщане
Участници са две фирми, като едната поглъща другата. Мениджърите на поглъщащата фирма преговарят с мениджърите на поглъщаната за вливане на втората в първата. Важно е да се отбележи, че поглъщането е приятелско, чрез преговори. След вземане на решение за вливане поглъщаната фирма престава да съществува като отделен юридически субект, а нейните акционери получават пари в брой или акции от поглъщащата фирма в договорено съотношение. Поглъщащата фирма е правоприемник на всички активи и пасиви на поглъщаната фирма. Формално акционерите на първата не са засегнати, но всъщност тяхното богатство зависи от успеха на поглъщането.
Изкупуване на акции
Има много случаи, в които мениджърите на набелязаната за поглъщане фирма не са съгласни с отправената оферта. Поглъщащата фирма може да отправи предложение за изкупуване на акциите с право на глас към акционерите на набелязаната фирма. Обикновено предлаганата цена е със съществена премия спрямо пазарната, за да накара акционерите да продават. Когато поглъщащата фирма придобие контролен пакет от акциите с право на глас, даващ й възможност да гласува вливане, нейните мениджъри присъединяват желаната фирма към своята. Формално сделката приключва както при поглъщане. При тези така наречени враждебни поглъщания процесът е по-дълъг и цената на поглъщаната фирма - по-висока от приятелското поглъщане.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0033: Командитно дружество - рядко срещана фирма в България.

2010-09-05T07:25:00.000-07:00

Фотоизточник: images.google

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.
За командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в закона не е предвидено друго.
Форма. Дружественият договор трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.
Фирма. Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество", или съкратено "КД", и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.
Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0031: Аутсорсинг на фирма

2010-09-01T21:26:00.000-07:00

Аутсорсингът на фирма е нова стартегия за управление на фирмите, създадена през 1963 г. От компания “Електроник дата системс”. Аутсорсингът се разглежда като предаване на традиционни и ограничено присъщи на фирмата функции към външни изпълнители. Аутсорсингът е управленски инструмент, който се прилага не само в големите предприятия, но и в малкия и среден бизнес.

Фотоизточник: images.google

Аутсорсингът се основава на 3 основни принциа:
Всяко предприятие следва да се концентрира само върху основните си функции, съпътсващите и второстепенните задачи следва да се делегират на организация, която ще се справи най- добре с тях. Подобно разпределение на работата икономисва средства на поръчителя и носи доход на изпълнителя. ПЪРВАТА ВЪЛНА в развитието на аутсорсинговия пазар е свързана с формиране на цял клас бизнес функции. ВТОРАТА ВЪЛНА на интерес към аутсорсингът преди няколко години е свързана с активизирането на отрасловото коопериране. Аутсорсингът започна да се прилага в бизнес към бизнес отношенията. Т.е. бизнеса взаимодейства с бизнеса пряко, без посредници и големи управленски структури, което рязко повишава неговта подвижност.
Има два основни начина за придобиване на аутсорсингови услуги : “дискретен аутсорсинг”- компанята привлича външен доставчик за провеждане на еднократни работи и не предполага използване на услугите му след завършване на аутсорсинговия проект. Аутсорсинг - поръчителят се фокусира върху основната сфера на дейност след като предава непрофилните си бизнес процеси на външна компания. С разпространението на мрежовите схеми за организация на бизнеса все по широко се прилага технологичният аутсорсинг, когато компанията предава не само осигуряващите, но и основните си бизнес- функции.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0030: Фирмен имидж

2010-08-29T02:11:00.000-07:00

    Фирменият имидж е сложно, събирателно понятие и е съчетание на цял спектър от количествени и качествени характеристики на продукта или фирмата. Тяхното взаимно проникване е в основата на изграждане на цялостен образ – имидж.
    Целта при създаването на всеки продукт е да се характеризира с добър, висок фирмен имидж, т.е. с позитивен пазарен образ. От друга страна, комуникативната политика на всяка фирма е насочена към достигането на зададения образ до получателя.
    За поддържането на приемлив за потребителя образ е необходим анализ на спектъра от критерии, които го изграждат – туширане на негативните страни, усъвършенстване и налагане на нови вкусове, изисквания, т.е. възпитание на обществото така, че положителния имидж да се утвърди на ново, по-високо стъпало Под влияние на външните фактори, при взаимодействието си с тях, при собствената си еволюция, имиджът търпи изменения. Често нещо, което е било с позитивен имидж вчера, днес се оказва остаряло и с помръкнал имидж, което налага непрекъснати комуникации с потребителите. Комуникацията пък, от своя страна трябва да изгражда позитивен имидж и да го поддържа.
    Имиджът е съвкупност от черти, насочващи вниманието върху най-добрите и привлекателни качества на организацията, компанията, корпорацията, като едновременно с това включва и механизмите, нейния мениджмънт за повишаване на нейната оценка и авторитет сред потенциалните потребители.
    Имиджът съществува в съзнанието на публиката като поток от информация, който провокира образна и емоционална реакция. Неговото формиране се извършва спонтанно, неусетно в публиката (обществото) и целенасочено, чрез каналите на възприятие – визуално въздействие, вербално (речта в широкия смисъл), събитийно и контекстно.
    При корпорациите, трябва да се има предвид, че имиджът на продукта има две страни – описателна (информационна), т.е. образ в по-тесен смисъл на понятието, и оценъчна – провокира сравнение, оценка, емоция. Тя не е застинала, а търпи промени – под влияние на спонтанното сравнение – една характерна черта на обществото – да наблюдава, да сравнява, да оценява. Трябва да се помни, че корпоративното управление на комуникациите трябва да се съобразява с обществото, но е задължително да извършва собствен анализ и самооценка, за да не позволи разваляне на имиджа.     В този смисъл, имиджът, създаден при корпорациите бива позитивен, негативен и неутрален.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0026: Акционерно дружество (Akcionerno drujestvo).

2010-08-23T22:01:00.000-07:00

Акционерното дружество е основна организационна форма на големите фирми в пазарната икономика. При неговото основаване се съставя устав, в който се посочват целите, размерът на капитала, редът по който ще се осъществява управлението, структурата на ръководните органи и други.

Собственият капитал на акционерното дружество се образува чрез емисия и продажба на акции. По такъв начин се стига до обединяването на множество индивидуални капитали в акционерен капитал, представляващ имуществена съсобственост на акционерите.

Другата част от капитала на акционерното дружество представлява привлечен, чужд, заемен капитал. Той се образува посредством емисия и продажба на дългови ценни книжа – облигации, а също и чрез получаване на дългосрочни банкови заеми.

Различават се два вида акционерни дружества – закрити и открити. Акциите на закритите акционерни дружества се разпределят между акционерите и не подлежат на свободна продажба. За разлика от това акциите на откритите (публични) акционерни дружества се продават свободно.

От юридическа гледна точка всеки държател на една акция – акционер е съсобственик на акционерното предприятие и като такъв има право:

1) да получава доход от вложения капитал под формата на дивидент, който е част от печалбата;
2) да получи ликвидационен дял от имуществото на акционерното дружество;
3) да участва в неговото управление.

Сложността на корпоративната организация изисква адекватно по компетентност управление – стопанско, маркетингово, финансово. Органите на управление на корпоративната единица са както следва:

Общо събрание на акционерите – вземането на решения на общото събрание по принцип е от прерогативите на акционерите с право на глас. В определени случаи в процесът на вземане на корпоративни решения могат да участват акционери без право на глас.

Надзорен съвет – той се избира от обикновените акционери на учредителния договор, одобрява вътрешните корпоративни правила за работа.

Управителен съвет – нарича се още борд на директорите и включва: директор, няколко заместник директора и други изпълнители. Избира се от надзорният съвет .

Акцията е ценна книга, която изразява дела или частта на нейния притежател в реалния капитал на предприятието.

Акцията притежава номинална стойност, емисионна стойност, пазарен курс и нетна балансова (счетоводна) стойност.

Номиналната стойност се посочва върху акцията или в устава на дружеството. Емисионната стойност е стойността, по която акциите се придобиват от първите им притежатели, тя не може да бъде по – малка от номиналната стойност.

Пазарната стойност се формира в резултат на търсенето и предлагането на вторичният пазар, при смяна на собствениците на акциите, може да бъде по – ниска или по – висока от номиналната. Балансовата стойност се получава чрез разделяне на собствения капитал на броя на емитираните акции.

В качеството си на ценни книжа, акциите дават на притежателите си различни права, които най – често се групират на имуществени и неимуществени (управителни и контролни).
Към имуществените права се отнасят –

дивидент;
ликвидационен дял;
лихва – ако е изрично уговорена в устава;
право да се придобият нови акции, когато дивидентите се изплащат под формата на акции;
право на допълнителен или гарантирам дивидент;
право да получат акции от нова емисия, пропорционално на дела на акционера в капитала до увеличението му;
право да се придобият акции по определена цена;
и други – ако изрично са уговорени в устава;
право на разпореждане (прехвърляне, замяна) .

Към неимуществените права се отнасят -
право на участие в общото събрание;

право на глас;
право на сведения за дейността на дружеството (това става по ред, определен от органите на дружеството);
право на обжалване на незаконосъобразните решения на общото събрание;
други.

0020: Организационна култура на фирма чрез субкултурите

2010-08-18T07:46:00.000-07:00

Има основание да се изучава организационната култура на фирмите чрез субкултурите с оглед повишаване ефективността от тяхната дейност.
Наличето на организационни субкултури е забелязано отдавна от институциите за културни проучвания (Louis, 1980; Martin & amp; Siehl,1983; Gregory, 1983; Van Maanen& Barley,1985 и др). Макар и условно, това понятие произтича от реално създаваните и съществуващи в действителността формации и групи вътре в организацият. Те могат да бъдат обединени от общи или сходни идейни и политически пристрастия, от определени социални каузи, от начина на прекарване на свободното време – спорт, игри като бридж, шахмат и др.
Според определението на Ван Маанен и Барли ( Van Maanen & Barley,1985) субкултурата е:
“… част от членовете на организацията, които постоянно си взаимодействат един с друг, определят себе си като отделна група в организацията, изправени са пред проблеми, за които заедно са решили, че са общи проблеми и обикновено предприемат действия, основаващи се на уникалните колективни разбирания на груата.”
Ван Маанен и Барли определят два фактора, които допринасят за възникването на субкултури:
1. екологични контекст
2. диференциалното взаимодействие
Идеята за екологичен контекст се свързва с това, че положението на групата може да се опише с физически, времеви и социални координати като разделение на труда, автономност и контрол, теория и други групи, които заедно съставляват екологията, която може да направи възможно възникването на субкултура.
За да стане възможно развитието на една субкултура е необходимо и диференциално взаимодействие т.е. в разглежданата група да се развият взаимоотношения, много по-силни от външните междугрупови отношения.
Ако не са налице тези две условия, няма да възникне субкултура с колективни разбирания и способности за възпроизводство и адаптация.
Други двама автора – Фин Борум и Джеспер Педерсен- в хода на своeто проучване на работната култура на специалистите в областта на информационните технологии (ИТ) и техните субкултури, изказват по детайлизирано становище относно екологичния контекст. Те приемат за екологичен контекст факторите, които определят една ситуация като повече или по-малко предлазполагаща към възникване на субкултури. Като такъв той се състои от характерните особености на индивидите, принесени от организацията, процесите на специализацията и структурните особености на организацията.
Разглеждайки идеята на Ван Маанен и Барли за диференциалното взаимодействие същите автори я обвързват с идеята за субкултурната идентичнот, която се определя от три съществени елемента: споделена представа за себе си; споделено отношение към групата и отношения с членовете на общност, които се пренасят и в личния живот.
------------------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Възможна ли е надомна фирма - обсъждане на форум бизнес тук: nadomna firma на forum biznes
Още новини за фирма тук: novini za firma

0019: Уместно ли е стратегическото управление на фирмата?

2010-08-15T23:12:00.000-07:00

Повечето от фирмите в развитите индустриални страни в една или друга степен използват набор от подходи, методи и форми на стратегическо управление. Стратегическото управление на фирмата е сложен, продължителен и ресурсопоглъщащ процес, който обаче в общия случай създава ефективно фирмено поведение по отношение на пазара и конкурентите.
   Възниква въпросът необходимо ли е стратегическото управление, като се отчитат високите изисквания към него и необходимостта от значетелни за реализацията му ресурси? Добре би било, ако се позовем на авторитет №1 в стратегическото управление на фирмата – Х. Минцберг.
   Заключението, което прави Минцберг след след извеждане на множеството предимства и недостатъци, е, че предимствата на стратегическото управление преобладават над недостатъците му. Само при наличието на единна корпоративна стратегия и съответните и частни стратегии е възможно реализирането на динамично конкурентно поведение на фирмите в постоянно променящата се среда.
   Превръщането на фирмите в реални икономически субекти логично води до потребността от прилагането на стратегически подходи и механизми. Само посредством едно задоволително предсказване на промените и разпределение на фирмените ресурси може да се постигне успех при наличието на динамизиращи се условия.
   В мнозинството от случаите фирмите са загрижени повече за краткосрочното си оцеляване, а не за дълговременния си просперитет. Фирмите, бележещи макар и плахи опити в прилагането на прийомите на стратегическото управление, се намират предимно в сферата на маркетинга и донякъде финансите.Важен признак за навлизането на СУ в пракитката на българските фирми е увеличаващият се брой на холдингите и холдинговите структури.
-----------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Още новини за фирма тук: novini za firma

0018: Кратка примерна характеристика и описание на шивашка фирма.

2010-08-14T00:58:00.000-07:00

История, създаване и преобразуване
Фирма “Борандън” е регистрирана, като едноличен търговец през месец април 1991 г. Основната дейност на фирмата е свързана с производство и търговия на булченски рокли и орнаменти. Бизнесът стартира в къщата на търговеца, а реализацията се осъществява чрез наедноличен търговец магазин в близост до Ритуална зала.
    През 1992 г. собственикът на фирмата продава собствен жилищен имот в град Пазарджик и инвестира получената сума в производството си. Наема складово помещение до жп гара, което преобразува в цех. Закупува 7 машини и наема 8 работнички. Бизнесът се разраства и фирмата наема още един магазин в центъра на града.
    През 1993 г. с цел разширяване на дейността се обединяват в едноличен търговец две семейни фирми едноличен търговец “Борандън” и едноличен търговец “Торно”, като образуват “Борандън”ООД. Освен с булченски рокли и аксесоари, дейността се разширява и с производство на дамска и мъжка конфекция.
    През 1994г. се закупува вилен имот в квартал “Съединение” и започва строителство на чедноличен търговец ири едноличен търговец ажна сграда, запланувана като производствено предприятие.
    Година по-късно срещу ипотека на жилищен имот фирмата тегли кредит от 10 000 щ.д. С парите се закупуват втора употреба: 15 машини, 2 гладачни преси, 3 оверлога и 1 микробус.
    В краят на 1996 г., поради тежкото икономическо положение в страната бизнеса с булченски рокли рязко спада. Фирмата започва да търси контакти с чуждестранни партньори.
    През 1997 г. успява да сключи договор за производство на медицинско облекло по поръчка на болница в Германия. Тази дейност се оказва много доходоносна, тъй като стандартите в Западна Европа изискват задължителна подмяна на медицинските екипи през няколко месеца. Благодарение на този договор фирмата има постоянен поток от поръчки. Изплаща се заема и се довършва започнатата сграда.
    Днес фирма “Борандън” ООД разполага едноетажна сграда, в която приземния етаж е пригоден за склад, първи и втори етаж са цехове, третия етаж - офис и четвърти етаж недовършен. През 1998 г. поради високите износни мита бизнеса с медицински облекло е прекратен. В момента фирмата работи главно на ишлеме по поръчка на белгийска фирма. Едно звено от 6 работника се занимава с производтсво на дамска и мъжка конфекция. Дрехите се предлагат в двата наедноличен търговец и магазина в града. За фирмата работят 24 работнички, 1 счедноличен търговец оводител, 1 дизайнер и 3 продавачки. Фирмата притежава и звено за производство на дрехи по поръчка.
Структурата на управление на фирмата е следната:
Президент
-    главен счетоводител
-   звено А
-   Звено Б
-    Звено В
Звено А се състои от 14 души, които се разпредлят на крояч, технолог и 12 шивачки. Специализирано е в производство на ишлеме.
Звено Б се състои от 6 души: крояч, технолог, 3 шивачки и снабдител. Специализирано е в производство на дамска и мъжка конфекция.
Звено В се състои от 3души: моделиер-крояч и две шивачки. Специализирано е в производство на облекла по поръчка и булченски рокли.
-----------------------------------------
© 2010 Диmитъp Lамbоv, All Rights reserved!

Още новини за фирма тук: novini za firma

0015: Икономическа характеристика за капитал на фирма (Ikonomicheska harakterisrika za kapital na firma / Capital of the company)

2010-07-28T03:30:00.000-07:00

Икономическата характеристика на капитала на всяка фирма се определя от необходимостта да се решават четири основни проблема:

- какво да се произвежда
- как да се произвежда
- на кого да се продава
- как да се продава

Отговорът на тези въпроси се определя и от гледна точка на ограничените възможностти на фирмата при намирането на ресурси и тяхното използване от една страна, а от друга непрекъснато нарастващото и променящо се потребление на произвежданата продукция.

Определящ фактор за подобряване използването на ресурсите, за повишаване производителността на труда, е величината и равнището на използвания капитал.

Фотоизточник: images.google

Съвкупният паричен израз на имуществото на фирмата представлява нейния капитал. Това имущество се нарича капитал на фирмата, защото е включен в производствената дейност.

В теорията и практиката фирмените финанси се дават различни определения за капитала. Най-често той се характеризира като съвкупност от средства за производство, чрез които се произвеждат стоки или осъществяват услуги. Оттук следва, че капиталът е икономическа категория и може да има следните характеристики:

- капиталът е богатство, предназначено за натрупване, даващо възможност да се развие производството;
- капиталът е икономическо отношение в производствената сфера (закупуват се суровини и материали, енергия, работна сила, реализира се продажба на готова стока, плащат се данъци, реализира се печалба)
- капиталът е в непрекъснато движение и възприема различни форми.

Ръст на капитала:

Фотоизточник: images.google

За фирмата то е както следва:

парична форма,
стокова форма,
производствена форма,
нематериална форма.

Фотоизточник: images.google

0014: Същност на Финансово-икономически анализ (Sastnost na finansovo – ikonomicheski analiz / Financial analysis).

2010-07-24T00:19:00.000-07:00

На фона на все по-глобализиращата се икономика, съчетана с периодични кризисни явления и нарастваща конкуренция между фирмите, все по-актуален става въпросът за Финансово-иконмическия анализ (ФИА).

Фотоизточник: images.google

Чрез него се извършва изследване състоянието и развитието на фирмата на основата на нейната финансова структура и рентабилност. Методическото изследване, осъществявано от главния счетоводител или финансовия мениджър на фирмата се базира преди всичко на информацията от счетоводните отчети, допълнена с друга счетоводна информация.

Фотоизточник: images.google

Ето защо извършването на анализа се извършва от специалисти с висока квалификация в областта на финансовото и управленско счетоводство, финансите и анализа.

Фотоизточник: images.google

Финансово-иконмическия анализ е процес на избор, съпоставяне и оценяване на финансова информация във фирмата. Ето защо първата му процедура е свързана с избора на необходимата за вземане на най-правилно решение информация от целия фирмен информационен поток.

Фотоизточник: images.google

Чрез съпоставянето й се цели да се открият най-важните финансови и иконмически пропорции и взаимоотношения, а последната процедура е свързана с оценяването и интерпретирането на тези взаимоотношения във фирмата като настояще и бъдеще.

Фотоизточник: images.google

0013: Фирмено хотелиерство (Firmeno hotelierstvo / Hotel)

2010-07-23T11:27:00.000-07:00

Фирменото хотелиерството е самостоятелен бизнес в българската икономика. Успешното му развитие и възвръщане на вложените капитали зависи,

Фотоизточник: images.google

първо, от добрата организация, правилното управление и фирмена политика на хотелиерските заведения и пълното съобразяване на стопанската им дейност, потребителското търсене и конкуренцията,
второ – от състоянието на националните икономики и покупателните възможности на месното население и,
трето, от броя и платежоспособността на чуждестранните туристи.

Фотоизточник: images.google

Появата на хотелиерството е свързана с общественото разделение на труда. То се обособява като самостоятелна стопанска дейност на етапа на окончателното разграничаване на потребителна стойност и разменна стойност, което води до превръщане на неговия продукт в стока.

Фотоизточник: images.google

Първоначално хотелиерството е фирмена дейност, представляваща възпроизводство на хотелиерски услуги. Постепенно под влияние на частното разделение на труда тя се превръща в подсистема на обособения туристически бизнес.

Фотоизточник: images.google

Днес фирменото хотелиерство е съвкупност от постоянни, взаимносвързани елементи и процеси, чиято цел е създаването на самостоятелен хотелиерски продукт в рамките на туристическия бизнес.
-----------------------------------------
© 2010 All Rights reserved! Vuzel Баapкa

0012: Иновативни предимства на малките фирми (Inovativni predimstva na malkite firmi)

2010-07-07T08:46:00.000-07:00

Иновативните предимства на малките фирми в България произлизат от това, че те използват по-активно от големите фирми научно-техническите открития и затова в определени случаи и в някои моменти придобиват далеч по-голяма значимост на високо технологичните отрасли на икономиката.

Ролята на малкия бизнес на микроравнище се свързва с

- организационно рационализиране,
- технологично обновление,
- иновационно развитие.

Така малките фирми създава предпоставки за реализация на професионалните възможности на индивида, за осъществяване на неговите социални стремежи.

Но най-голямата роля на малкия бизнес тук е създаването на нови работни места и подкрепата на местните бюджети чрез отчисленията от данъците и таксите, които плащат в съответния регион, което си най-голямата иновация у нас след тоталния държавен социалистически монопол, върлувал у нас до съвсем неотдавна.
-----------------------------------------
© 2009 - 2010 All Rights reserved! Vuzel Баapкa

0011: Какво е малка фирма у нас? (Kakvo e malka firma u nas? / Small company)

2010-07-06T04:09:00.000-07:00

Малкити фирми у нас са от сектора на Малките и средни предприятия (МСП) и се явяват специфична форма на организация на икономическият живот със своите

недостатъци ,
закономерности,
особености.

Основните предеимства на малките фирми са

тясна специализация,
малкия стартов капитал,
липса на управленска йерархия
подчертана гъвкавост при вземане на решения.

От друга страна сектора на Малките и средни предприятия е по зависим от конюктурата на пазара и от динамиката на външната икономическа среда.

Основните фигури в състава на малката фирама са:

Собственник - човек, които е основател и създател на фирмата;
управител - които се занимава с оперативното управление на дейността на фирмата и много често съвпада с предприемача, собственике и основателя на фирмата;
предприемач – това обикновено е собственика, които и сам управлява оперативната дейност на своята малка фирма и има за цел по-голяма текуща печалба и евентуален бъдещ растеж на дейността, до което обаче твърде рядко се стига.

Характерни черти присъщи на малките фирми:

1. малък асортимент на произвежданите продукти,
2. ограничени ресурси и производствени мощности,
3. опростени системи за управление и вземане на решения,
4. минимизирани административни процедури и повишена оперативност и гъвкавост на пазарните реакции,
5. опростени и непосредствени технологии, необходими за наблюдение, оценка и контрол на оперативната дейност.
6. неформални отношения между управителя и привлечените работници и друг наемен персонал.
7. опростена организационна форма - едноличен търговец, ЕООД или ООД за регистрация на дейността.

Целите на малката фирма обикновено се определят интуитивно. Управлението е лично и директно, но съпроводено от консултации с определени ключови специалисти от персонала.
Отношенията с наетите на работа работници в малката фирма са лични - между началник и подчинен и колектив. Рядко има някаква развита йерархия.
-----------------------------------------
© All Rights reserved! Vuzel Баapкa

0010: Предимства на малките фирми (Predimstva na malkite firmi / Small companies).

2010-07-04T02:50:00.000-07:00

Сравнително бързото развитие на малките фирми може да се обясни и с техните социално -икономически предимства, в които се отразяват повишените изисквания, свързани с възникващите потребности.
Фотоизточник: images.google

Малките фирми освобождават големите фирми от извършването на дребно серийни производства, като осигуряват
довършващата обработката,
пробното усвояване,
внедряването на нови изделия,
по-добре отговарят на потребностите на малките пазарни ниши и силно диференцирания пазар.

Малката фирма осигурява също добри възможности за работа и задоволяват индивидуалните очаквания на предприемачите за възвръщаемост и печалби.

Фотоизточник: images.google

От организационна и управленска гледна точка, предимствата на малките фирми се свеждат до

гъвкава организационна структура и
демократичен стил на управление.

Предимство са опростените, бързи и гъвкави процедури по вземане на решение, които обикновено зависят от един или няколко мениджъри на фирмата.
Фотоизточник: images.google
Във всяка малка фирма се придава особено значение на социално-психологическия климат. Той съдейства за

бързото приобщаване на отделните работници към основната цел,
съобразяване с неговите индивидуални качества,
възможност за самореализация и удовлетвореност.

Много съществен белег на малките фирми са директните и често неформални комуникации с работниците и участието им при вземане на решения.

Фотоизточник: images.google

Икономическите предимства на малката фирма се свързват с

използване предимно на прекия контакт с клиентите,
възможности за снижаване на производствените разходи чрез специализация,
ниски административно-управленски разходи,
по-ефективно използване на персонала и оборудването.

Фотоизточник: images.google

0009: Малки фирми (Malki firmi)

2010-07-03T06:54:00.000-07:00

През последните 15 - 20 години в икономическата теория и практика се наблюдава определен интерес към проблемите на възникването, развитието и просперитета на малките фирми.

Причината за това е, че делът и значението на малките фирми непрекъснато расте както в развитите пазарни икономики, така и в страните, намиращи се в период на преход към пазарно стопанство.
Фотоизточник: images.google

Малките фирми са в основата на всяко едно пазарно стопанство (с изключение на "развития социализъм" и комунизма, макар че Китай опровергава това твърдение). Разрастването на сектора дребен бизнес в западните страни се оценява като сигнал за преход от мениджърска към предприемаческа икономика.

У нас и в другите страни от Източна Европа се наблюдава подобен процес, но на едновременен преход

и към нова социално - икономическа система,
и към мениджърска форма на управление (т.н. мениджърски контракти),
и към предприемаческа състема на организация и стартиране на бизнеса.

Като обяснение на тенденцията за нарастване броя на новите малки фирми се сочат множество макроикономически фактори, за основни от които се считат следните:

1. Разрастване на сектора за услуги.
Една от най-забележителните характеристики на индустриалните общества през последните три десетилетия е нарастване на заетостта в сферата на услугите в сравнение с производствения сектор.

2. Разрастване на безработицата от закриването на големи неефективни предприятия (например, химически и торови заводи).

Увеличаването на безработицата в много от страните в преход и тези от ЕС през последните години се разглежда като съществена причина за нарастването броя на малките фирми.

Фотоизточник: images.google

Необходимо е обаче да се отбележи, че безработицата е в състояние да увеличи предлагането на предприемачи, но не винаги увеличава дела на заетостта в малкия бизнес, тъй като новите фирми просто изместват старите. Затова безработицата действа като фактор в единство с други налични такива, а не самостоятелно.

3. Увеличение на доходите у населението и промяна в пазарното търсене на редица нови и технологични стоки и услуги.

Третият макроикономически фактор, предлаган за обяснение нанарастването на малкия бизнес, включва промените на пазарите, а не толкова предлагането на предприемачи.

Например, с развитието на компютърната техника стана възможно самостоятелен предприемач, с умения в голяма печатница, да напусне и основе самостоятелен бизнес по производството на визитки, при това, добавяйки в системата си и интернет, да превърне от начинанието си и световен бизнес, развиван изцяло от къщи - надомна работа, нещо като работа “човекът оркестър” или един човек за всичко.

4. Техническата промяна
Революцията в микроелектрониката и на други места в производствени технологии през последните няколко десетилетия намали бариерите пред навлизане в определени производства (виж примера с визитките по-торе), като позволи на по-малките фирми да бъдат значително по-ефективни от големите и така да увеличат гъвкавостта на оборудването.
Фотоизточник: images.google
5. Фрагментацията на големите фирми
Възраждането и нарастването на малките фирми може да бъде отнесено към променените стратегии на големите фирми.

Прегледът на икономически промени, които се смятат като основни причини за нарастване броя на малките фирми показва, че:

факторите, влияещи върху експанзията на малките фирми, са взаимосвързани и не действат изолирано;
съществуват различия между регионите и страните по отношение на видовете нови фирми и на процесите, водещи до тяхното създаване.

Освен това, от съществено, ако не и решаващо значение е психологията и манталитета на хората, които се заемат с разкриването на малки фирми. По-ясно ще ме разберете ако го кажа така:

Фотоизточник: images.google

Все още се шири манталитета някой друг да свърши организационната работа по създаването и развитието на един такъв бизнес, след което любезно да ни покани на масата - застлана, сервирана и на нас да ни остане изключително тежката работа по разписване на фиша за заплата под “получил сумата”.

По-голямата част от посочените макроикономически фактори (безработица, фрагментация и техническа промяна) обуславят възникването и функционирането на малките фирми и в страните от Централна и Източна Европа (а в частност и в България).
-----------------------------------------
© 2009 - 2010 Димиmъp Lаmbоv All Rights reserved!

0004: Фирмен маркетинг

2010-04-19T11:03:00.000-07:00

Firmen marketing

Market означава пазар, а marketing е дейността на фирма, свързана с пазара и клиентите. Съдържанието на тази дейност следва да се търси в характера и целите (връзките) на фирмата с пазара.
Фотоизточник: images.google
В средата на 50-те години съществено се променя философията на бизнеса. Производителя разбира, че е необходима промяна в принципите, а не в начините на тяхната реализация.

Потребителя трябва да играе приоритетна роля. Решението какво да се произвежда и да се предложи на пазара, трябва да е производно на резултатите от предварително професионално проучване на характеристиките и потребностите на пазара, т.е. на клиентите.

Фотоизточник: images.google

Становището на Теодор Левит за разликата между продажбата и маркетинга е много точно. А то е: „Разликата между маркетинга и продажбата е повече от семантична.

Фирменият маркетинг може да се определи като философия на бизнеса, концепция, стратегия, политика и тактика за целите на ефективната стопанска дейност, набор от функции и инструменти за постигане на набелязаните цели, стил и начин на поведение на фирмата в условията на конкурентната пазарна среда.

Фотоизточник: images.google

0003: Каква разлика има между фирмени продажби и маркетинг?

2010-04-09T22:50:00.000-07:00

Kakva razlika ima mejdu firmeni prodajbi i marketing?

За да изясним значението на фирмения маркетинг и продажби като понятия, преди това трябва да схванем тяхнятя насоченост.

Затова първо се погледнем на разликите, които съществуват между маркетинга и продажбите.

Фотоизточник: images.google

Продажбите се фокусират върху потребностите на продавача, а маркетинга - върху потребностите на купувача.

Във всяка фирма продажбата се занимава с необходимостта продавача да превърне даден свой продукт в пари - да го осребри.

Докато маркетинга изучава идеята за удовлетворяван потребностите на потребителя посредством фирмения продукт и целия набор от дейности, свързани със създаването, доставката и консумацията на този продукт. Въпроси, на които можем да отговорим само от гледната точка на клиента, потребителя на продукта.
----------------------------------------------------
© 2009 - 2010 Dimitar Ламбов, All rights reserved!